Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Башар Рахал потъна от срам в Черешката
  • Новини

Башар Рахал потъна от срам в Черешката

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
bashwqtqwgfdh.png

Изключително интересно и забавно мина поредната вечер от тази седмица в „Черешката на тортата“ по Нова тв.

Домакин бе актьорът Башар Рахал, който демонстрира уникални умения в кухнята, заради които шеф Иван Манчев го засипа с похвали.

 

Роденият в Дубай потомък на ливанец и българка обаче показа и уникална самоирония.

Той разказва за определената от него като най-ужасна сцена в американското кино.

Тя е била с негово участие, а самото си представяне той окачестви по същия начин – като ужасно.

Оказва се, че гледанията на въпросното видео от момента в Youtube, по думите му, са 70 милиона.

Лентата е от 2002 г., казва се „Shark Attack 3: Megalodon“ и има една от най-ниските оценки в световната филмова енциклопедия IMDB.

Едва 2,9 по десетобалната система.

 

Във въпросния момент Башар Рахал е на кораб и решава да скочи в океана, взимайки спасителна жилетка от жена.

В следващия момент Рахал скача и попада директно в устата на акула, която го поглъща на една хапка.

Колажът, който е направен, вероятно ще бъде оценен и от най-неразбиращите от кино като такъв с доста слабо качество.

„Аз съм участвал в най-лошия американски филм – „Шарк атак 3“.

Ако влезете в YouTube, ще видите 70 милиона гледания само на моята сцена как аз падам в устата на една акула.

Хора са ми се смеели на улицата.

 

Двама души веднъж ме срещнаха и казаха, че филмът им е любим – пускат си тази сцена и се заливат от смях.

Взеха ми дори имейла и миналата година ме помолиха да запиша видео за техен приятел, който се жени.

Те искрено се забавляват с моя герой.

Аз играех ужасно и филмът беше ужасен“, каза той на масата по време на интересна игра, която си организираха участниците.

Играта носеща името „Срам ме е, но ми харесва“.

 

По-рано през вечерта актьорът призна, че като по-млад се е отнасял доста несериозно към професията си.

Също така бил известен в началото на кариерата си с това, че винаги играе като ливански терорист, който го убиват на седмата минута. Сега в България пък най-често влизал в роли на лоши персонажи.

 

Иначе Рахал се представи много силно в кухнята, в която готви за ясновидеца Божидар Караджов, писателката Катя Антонова, диетоложката Енджи Касабие и певицата от „Трамвай №5“ Олга Маркес.

Той стартира с предястие от риба тон със сусам, запечатана на тиган върху канапе от сотиран спанак върху лимон и чесън.

Салатата му бе зелена, но с много и най-различни съставки.

Основното ястие на артиста бе див лаврак на фурна с дивесил, риган и мащерка заедно с картофки.

За десерт той аранжира различни видове плодове.

 

Менюто му бе съобразено с неговите гости, които, по думите му, са доста претенциозни:

„Енджи не яде свинско и глутен, Оля не яде пилешко, солено и сладко. Добре, че Катя и Божидар ядат всичко“.

„Страхотно меню, достойно за ресторант със звезда“, похвали то шеф Иван Манчев.

Гостите бяха впечатлени при посрещането си, а след това на масата заваляха и интересни истории.

 

Една от тях бе споделена от домакина, който преподава в собствена актьорска школа.

 

„Работя с кандидати за артисти от 13 до 23 години.

Правихме постановка и решихме да вземем костюми от Народния театър.

Обличам едно палто, бъркам в джоба и намирам едно нещо.

В този момент разбирам, че това палто е от последната пиеса на Стефан Данаилов и това е едно тефтерче.

Там си е пишел нещо докато играе, в спектакъла трябва да пишеш нещо.

И това всъщност е реликва, която остана от моя мастър Стефан Данаилов“, похвали се гордо Рахал.

 

След това той сподели, че прави филм за параолимпиеца Михаил Христов, който е без ръце. „Искам филмът да не е тъжен, а вдъхновяващ, тъй като Мишо е именно такава личност“, сподели Рахал и добави, че прави филма заедно с Ники Илиев.

 

Самите ястия бяха приети доста добре от неговите гости. Единствено рибата не се хареса от Катя Антонова, която така или иначе не е фен на подобна кухня.

 

„Напълни ми душата отново, поздравявам те за цялото ти готвене.

Имаще сърце, душа, настроение и кухня, която ми допада

. Цялото ти представяне е страхотно, има какво да научим от теб“, се възхпити пък шеф Манчев.

 

Гостите също го оцениха много добре. Писателката, ясновидецът и диетоложката му дадоха по 10 точки, а единствено Оля Маркес показа 9.

Така Рахал поведе в класирането тази седмица.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първи подробности за смъртоносния удар, убил четирима фенове на Левски
Next: Първан Симеонов с мрачна прогноза за ескалация на напрежението у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.