Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща си тръгна от болницата с новородения си син, чужда жена и бебето й
  • Новини

Баща си тръгна от болницата с новородения си син, чужда жена и бебето й

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
babashatiatiaiti.jpg

Тази невероятна история се е случила преди повече от 20 години в един от родилните домове в украинската столица Киев. Всички в болницата обаче и до днес помнят случилото се. И има защо!

Все пак не всеки ден на изписване баща си тръгва с новородения си син, чужда жена и бебето й!

По това време родилните отделения не разполагаха със самостоятелни стаи и най-често на едно място се събираха по 5-6 напълно различни жени. Бебетата им си приличали като две капки вода.

Всички, с изключение на едно момиченце, което било доста по-едро от останалите. Майка му Оля пък била много тъжна.

Постепенно жените се опознали и сближили. Оказало се, че Оля няма съпруг. И никога не е имала. Тя просто била на 26 години и решила, че трябва да има дете, за да не остане сама на стари години.

„А ако случайно срещна някой мъж, ще го проверя с помощта на детето. Така много бързо можеш да разбереш какъв е“, казвала тя.

Останалите родилки й влизали в положението, съчувствали й, а след като нахранели бебетата си, започвали да се шегуват: „Колко много кърма имаш, Оля! И три бебета можеш да накърмиш!“.

Една от жените в стаята се казвала Марина. Тя имала момченце. Младата майка се държала арогантно и надменно и не говорела с никой, защото смятала, че това е под достойнството й. Все пак била женена за успешен бизнесмен!

Мъжът й Роман карал скъпа кола и когато идвал да я посещава, винаги й носел по нещо екзотично, скъпо и много вкусно.

Откъде можел да знае той какво може и какво не може да яде една родилка, която кърми. Между другото, Роман бил в неведение относно най-важното – че младата му съпруга категорично отказала да кърми сина им.

Всички жени изпаднали в шок, когато сестрата за първи път донесла бебетата. Детето на Марина ревяло на леглото й, а тя все едно не го чувала. Стояла си до прозореца и се наслаждавала на шоколада, който мъжът й бил донесъл.

А когато една от майките й се скарала, тя заявила, че не смята да кърми, за да не си развали фигурата. „И без това тук ги хранят!“, троснала се Марина.

Тогава Оля не издържала. Изведнъж почувствала, че изоставеното бебе не й е чуждо! Отишла до леглото, взела го в обятията си и започнала да го кърми.

Това започнало да се повтаря всеки ден. Оля галела чуждото дете, както правела със собствената си дъщеря, и постепенно свикнала с двете много различни личица.

Няколко дни по-късно съпругът на Марина научил за всичко, което се случва в стаята на родилките. Не от нея, разбира си. И за трудния живот на Оля разбрал.

Дошъл големият ден на изписването. Оля бързо се сбогувала с другите майки и излязла, а Марина бавно започнала да събирала вещите си. Колата на мъжа й била паркирана в двора на родилния дом.

Изведнъж останалите жени в стаята видели, че съпругът на Марина носи не едно, а две бебета. И изглежда много щастлив. А зад него върви смутената Оля.

Роман внимателно поставил двете деца на задната седалка, казал нещо и се усмихнал.

След това през вратата на болницата минала и Марина. Тя плачела, крещяла и ругаела мъжа си. Ефектната и стройна жена, която толкова много се стараела да запази прекрасната си фигура…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Украинци бягаха от войната, сега бягат от лошите условия в България и лошото отношение към тях
Next: Майка умря на път за кръщенето на бебето си

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.