Бащата на малката Амая, чието сърце спря да бие и не успя да дочака трансплантация в Индия, обвини в некомпетентност екипа на чуждестранния специализиран самолет и фирмата, наета да ги транспортира дотам.
„От компания, която мислехме, че е „спасител“ се оказа, че сме наели компания „убиец“, пише Калоян Абрашев в профила си във Фейсбук.
Мили хора,
Ще се опитам да ви разкажа как от компания, която мислехме, че е “спасител” се оказа, че сме наели компания ”убиец”. Става въпрос за https://www.aeromedairambulance.com/.
Накратко, това е компания , която се е специализирала в организирането и транспортирането на пациенти. Както е написано на страницата им :“Горди сме , че имаме 100 % успеваемост”. Е да, ама до вчера.
Тяхната организация беше такава, че медицинският им самолет излиташе от летището Лион Брон и кацна на летище София в понеделник. Също в понеделник от Истанбул със автомобил тръгна цялото животоспасяващо медицинско оборудване, което щеше да бъде нужно за полета, оборудване което трябваше понеделник вечерта да бъде доставено на летище София. Вторник с полет от Истанбул пристигащ в 09:00ч пристигнаха двамата турски лекари, които трябваше да бъдат с нас на полета. Вторник е, към 10:00 и тръгваме от Националната кардиологична болница с линейка.
В линейката сме аз, Амая, двама доктори от Националната Кардиологична Болница и двамата медици, които ще бъдат с нас на полета. Пристигаме всички на летище София и се започва организиране на преместване на Амая от линейката във самолета и получаваме въпрос от чуждестранните медици : ”Къде е оборудването?”. Тези хора въобще не бяха на ясно къде е оборудването, с което същите щяха да работят. Настана паника и всички започнахме да звъним да намерим оборудването. Цялото летище беше организирано да търси животоспасяващото оборудване.
След може би петнадесет минути, се установи, че същото е доставено в понеделник вечерта…на Централна жп гара в София. Компанията е наела някакъв младеж по бяла тениска с грейка, без абсолютно никакъв говорим английски да закара оборудването и той е объркал “летище” с “гара”. Нямахме време да реагираме и трябваше да се върнем с малката, с линейката обратно до болницата. Д-р Печилков, ръководещ организацията от българска страна ни каза, че това местене като парцалена кукла от системи в болницата към линейка и изключително опасно и за пръв път става свидетел пациент да се връща обратно.
След 5-6 часа започваме на ново цялата операция вече с оборудването при нас в болницата. Отново тръгваме с линейката за летището. Влизаме на летището, линейката спира до самолета и процедурата се повтаря, и се предполага,че няма какво да се обърка. Е да, ама не. При свързване на апарата за обдишване, който е абсолютно жизненоважен турските медици установяват, че накрайникът свързващ апарата и самолета не съвпадат.
Турските медици въобще не бяха на ясно какъв е необходимият накрайник и от къде да го вземат за да се свърже към самолета. Въпреки усилията на няколко служби на летището въпросният накрайник така и не успя да се намери. За втори път трябваше да се връщаме в болницата. Към 19:50 пристигнахме в Националната Кардиологична болница и единият турски медик ми казва:“Съжалявам, не знаем от къде да намерим въпросният накрайник, не можем да кажем кога ще летим”.
Попитах ги :”Добре де, вие сте медиците отговорни за апаратурата и за грижите за Амая , докато летим. Нито сте си направили труда да се позаинтересувате къде е оборудването ви, което също като вас пристигна от Истанбул, нито сте се заинтересували дали същото това оборудване ще работи във самолета, Защо?’’ Отговорът беше :“Съжалявам”.
Към 21:30 ни се обадиха от Националната Кардиологична болница и ни казаха, че състоянието на Амая рязко се е влошило към 21:00 и малко по-късно е починала.
Едно огромно благодаря на абсолютно всички лекари от Детското отделение на Националната Кардиологична болница.
Въпреки, че медиците ни казваха истината в очите, че шансът тя да живее е минимален и , че във всеки един момент може да се случи най-лошото, същите те не спираха до последен дъх да правят всичко по силите си тя оцелее, да оцелее поне до полета. Сърчицето й се е борило до край.
Мили хора, Амая вече не е сред нас, но нейната кауза ще продължи. Амая обедини целият народ в каузата да правим добро и ние със съпругата ми ще продължим да го правим, сигурен съм, че и всички вие. Всички средства дарени за Амая ще ги дарим за други нуждаещи се деца, както и за апаратура.
Относно фирмата отговаряща за медицинският транспорт смятаме да предприемем мерки в съда. Такова безумно неглижиране на човешки живот според нас не трябва да бъде оставяно безнаказано.
Мили хора, погребението на Амая ще се състои в моето родно село Енина, община Казанлък в петък на 01.03.2024г от 13:00.
Благодаря ви за изключителната подкрепа. Въпреки, че не успях да спася дъщеричката ми ви призовавам никой от вас да не се отказва за нищо на света в името на децата си.
Поклон пред вас!
Почивай в мир мила Амая. Знай, че мама и тате много те обичат!