Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Беден мъж изпълнява последното желание на покойната си баба да възстанови къщата й, намира подземие, заровено в двора
  • Новини

Беден мъж изпълнява последното желание на покойната си баба да възстанови къщата й, намира подземие, заровено в двора

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
sraskrkasiraskroasrias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хари ценеше семейството си много, затова реши да изпълни желанието на покойната си баба да построи отново къщата й, въпреки че нямаше излишни пари. Това, което откри в къщата, го изненада и промени живота му завинаги.

Хари и брат му Уолтър бяха извикани в офиса на адвоката, след като баба им почина. Уолтър беше развълнуван да получи обаждането, тъй като знаеше, че ще бъде за наследството на баба им.

Когато дядо им почина преди пет години, Хари и Уолтър останаха без нищо и цялото му богатство отиде при любимата му жена. И така, сега, когато баба му почина, Уолтър очакваше всичко да отиде при тях.

Въпреки че разликата им беше само една година, Хари и Уолтър бяха много различни. Вместо да разчита на богатството на семейството им, Хари избра да започне сам и да работи усилено за това, което имаше.

Междувременно Уолтър винаги гледаше наградата. Когато родителите му починаха, той знаеше, че ако остане близо до баба си и дядо си, един ден ще му осигури наследството, което смяташе, че заслужава. Той работеше в бизнеса, който баща му остави на него и Хари, поставяйки работата над всичко останало.

Преди смъртта на баба им тя ги помолила за едно нещо: „Скъпи мои внуци, вашият покоен дядо построи тази къща за мен, когато бяхме само в началото. Живял съм в нея през целия си живот и вие също имате мили спомени тук .. Всичко, което моля, е да го възстановите в памет на дядо си“, каза тя на смъртното си легло.

„Обещах му, че къщата, която построи за мен, ще бъде предавана от поколение на поколение и искам да изпълня това обещание, преди да си отида. Моля, направете го за мен“, беше им казала тя.

Хари и Уолтър кимнаха, но само един беше искрен. Онзи ден в кантората на адвоката си пролича на кого е присърце интересът на баба им.

„Баба ви оставя къщата си и на двама ви“, каза им адвокатът. Уолтър мълча известно време, чакайки той да каже още. Когато не го направи, реши да говори.

„Какво друго?“ — попита Уолтър.

„Нищо друго. Това е всичко, което е в нейното завещание“, каза му адвокатът.

„Какво?! Това не може да бъде! Ами всичките й пари? Бижутата й? Знам, че имаше много!“ — изкрещя той.

„Вече претърсихме къщата за някакви ценности и не бяха открити. Тя вече беше затворила банковата си сметка, преди да умре. Това е всичко, което й беше останало“, обясни адвокатът.

Все още ядосан, Уолтър нахлу извън офиса с Хари след него. „Трябва да изпълним желанието на баба“, каза Хари на брат си.

„За какво? Тя няма да разбере, че не сме пропилели никакви пари, за да възстановим тази стара къща. Не искам да имам нищо общо с тази къща. Правете с нея каквото искате“, каза му Уолтър, преди да потегли.

Хари искаше да изпълни желанието на баба си, но знаеше, че няма пари. Имаше много дългове и правеше достатъчно пари само за нуждите на семейството си.

Той решава да използва спестяванията си и да заеме допълнително финансиране от свой богат приятел, за да построи отново къщата на баба си. Докато го възстановяваше сам, той поправяше канализационната система в предната морава, когато забеляза дървен люк, докато копаеше земята.

„Какво е това?“ — каза си той, докато дръпна отвора. Той отвори люка и той се отвори директно към късо стълбище, което водеше до подземно помещение. Той слезе с ярка лампа и беше изненадан от това, което откри.

В стаята имаше дървен сандък с писмо отгоре. Дядото на Хари беше написал писмото, преди да почине, и то гласеше:

“
На моя внук Хари,

Най-вероятно четете това писмо в момента. Ако си, ти си бил много послушен на баба си и на мен също. Казах й да те уведоми за последното си желание, преди да умре, и ти, като четеш това, означава, че си го изпълнил. За това съм благодарен. Ако четете това с Уолтър, радвам се, че той е променил мнението си и че вие двамата работите заедно.

не се притеснявай Сега аз и баба ти сме в безопасност и те пазим отгоре. Надяваме се, че използвате тази къща и всичко в нея, за да се наслаждавате на живота със семействата си. Сега вземете това писмо и го покажете на моя адвокат. Там ще намерите това, което заслужавате. С любов, дядо.“

Хари не можеше да повярва на очите си. Той прочете писмото няколко пъти, преди да реши да отвори сандъка. В багажника имало семейни албуми и кутия с бижута, притежавани от баба му и дядо му.

Същия ден той решил да се срещне с адвоката на баба си и дядо си и той му връчил писмото. „Той винаги е знаел, че един ден ти ще предадеш това писмо, Хари“, призна адвокатът.

Хари не можа да не се усмихне. „Много обичам моите баба и дядо. Бих изпълнил желанията им всеки ден“, отговори той.

„Прехвърлям собствеността върху банкова сметка на името на дядо ви. В нея има около 300 000 долара. Той каза, че ако не решите да възстановите къщата на баба си, трябва да прехвърля всичко това за благотворителност“, обясни адвокатът .

След като научи това, Хари все пак реши да дари за благотворителност. Той дари 100 000 долара на благотворителни организации, работещи с възрастни хора, а останалите запази за себе си. С парите той изплатил дълговете си, възстановил напълно къщата на баба си и започнал бизнес за него и съпругата му.

Накрая продали къщата, в която живеели, и се преместили в къщата на баба му. Техният бизнес с кафенета стартира успешно и те имаха повече от достатъчно пари, за да живеят комфортно и без дългове.

Какво можем да научим от тази история?

Старейшините не ни дължат нищо. Докато някои хора оставят наследство на своите деца и внуци, те не са длъжни да го правят. Уолтър очакваше солидна сума от своите баба и дядо и беше разочарован, когато не я получи. Междувременно Хари не очакваше абсолютно нищо и беше благословен с повече, отколкото можеше да си представи.

Семейството трябва да стои над материалните притежания и богатство. Хари и Уолтър не могат да бъдат по-различни.

Хари работеше, за да осигури на семейството си нуждите им, докато прекарваше качествено време с тях. От друга страна, Уолтър дава приоритет на придобиването на богатство пред семейството си. В крайна сметка Уолтър продължи с този манталитет, докато Хари успя да живее удобно, докато се наслаждаваше на плодовете на упоритата си работа с близките си.

Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бедно момче се грижи за градината на баба си след смъртта й, намира десетки заровени буркани пълни с пари
Next: Богат мъж решава да отиде на ресторант и вижда брат си близнак да проси пред него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.