Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново
  • Новини

Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
sfdsfdgdhffgfbgfbfg.png

Какви са качествата, които търсим в един партньор? Всеки от нас има някакви индивидуални изисквания, сподели ги с мен! В тази история бедно момче се влюбва в дъщерята на богаташ. Момчето решило да бъде открито и да сподели чувствата си, мислите, емоциите и начина, по който момичето го кара да се чувства. Момичето го отхвърля подигравателно, като му казва думи които той никога не забравя.

 

 

Те гласяли:
„Твоята месечна заплата е еквивалентна на моите ежедневни разходи. Как очакваш да бъда с някой като теб? Аз никога не бих заобичала човек като теб, забрави за мен. Иди и си намери и се ожени за някоя, която е на твоето ниво!“

 

Сърцето на момчето било разбито. Той трудно преглътнал тези думи. Животът и за двамата продължил. Докато един ден след 10 години те не се засекли случайно в един търговски център…
Жената веднага познала бедното момче и с усмивка на лице му казала: „Хей, как си? Сега съм омъжена за един много умен човек, неговата заплата е 30 000 лв. на месец! Можеш ли да победиш това?“

 

 

Поредните думи, забити като нож в сърцето на влюбеният мъж. Той не отговорил нищо на тази нападка, само се усмихнал. В това време до дамата доближава нейният съпруг. Той вижда мъжа до жена си и му казва: „Добър ден господине, виждам, че сте срещнал моята жена!“.

 

А на нея дава обяснение, че това е неговият шеф… Първоначално господинът дори не се сетил за този си свой служител. Жената останала без думи, изражението й коренно се променило. Усмивката на лицето й замръзнала. С усмивка на лице, някога бедният и влюбен младеж – сега истински мъж, поздравява учтиво, пожелава приятен ден и тръгва като остава двойката в размишления.

 

След това жената, гледайки своя съпруг, му задала въпрос:

„Нима това наистина беше твоят шеф?!“

И получила отговор, какъвто не е очаквала:

„Да, скъпа. Той е много скромен човек, но животът му представлява една тъжна история. Казват, че преди години той се е влюбил в една дама, обичал я е безкористно, а тя го отхвърля, защото е бил беден. Думите, които му е казала дамата, са се забили в неговото съзнание и той започнал да работи усърдно. Те го мотивирали. Той е интелигентен мъж и заради това става успешен бизнесмен. Сега е мултимилионер, който печели милиони на месец. За съжаление обаче, той не може още да се избави от мъката, която му е причинила дамата и е необвързан.“

Поуката от историята:

Животът е кратък. Освен това, той е като огледалото – можеш да видии само толкова, колкото се отразява. Ние не трябва да бъдем прекалено арогантни или горди когато разговаряме с хора, които мислим, че са под нас. Хубаво е да можем да се замислим за чуждите нужди и за ситуациите в които са изпаднали. Човешките емоции и чувства не трябва да са ни чужди. Нека бъдем малко по-добри и милостиви! И нека помним – с времето всичко се променя! Колелото на живота се върти, никога не се знае от коя страна можем да попаднем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е неописуема. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
Next: Поставете това на вашата новогодишна трапеза – магнит за пари и късмет в годината на Дракона

Последни публикации

  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.