Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бедствие в Югозапада! Местните: Положението е като след ракетен обстрел, движението е затворено
  • Новини

Бедствие в Югозапада! Местните: Положението е като след ракетен обстрел, движението е затворено

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
iugaogzoapad.jpg

Порой отнесе улици в Петрич. Стихията се разразила тази нощ около 1 часа, като първо се чул силен гръм, съобщиха местни жители.

Най-тежко е състоянието на улица „Пирин“ в града, информираха от общинската администрация. От там допълниха, че асфалтът е отнесен на няколко места, преминаването през тях е невъзможно.

Техника работи на място за отстраняване на проблемите и възстановяване на движението. Повишено нека бъде вниманието на водачите на МПС през днешния ден, ако се движат по ул. „Пирин“.

Машини от рано сутринта са и на ул. „Кирил и Методий“ в град Петрич. Асфалтът там е затрупан от кал.

Не изпускай тези оферти:

Движението е затворено, работи се на проблемната точка. Проблеми заради изкопните дейности по подмяна на водопровода и на ул. „Княз Борис I“. Служители на Община Петрич са на засегнатите от дъжда улици в града. Описват се щетите.

Заради бедствието от чешмите на петричани тече кал.

„Тежка техника, доброволци, служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, на тол управлението, пожарната и военнослужещи продължават да разчистват пострадалите от наводнението села в Карловско.

Осигурени са питейна вода и храна за всички нуждаещи се, електричеството се възстановява поетапно в населените места“, съобщи пред журналисти след заседание на Кризисния щаб в село Каравелово кметът на община Карлово Емил Кабаиванов.

След наводненията: Започва отстраняването на щетите в Карловско

„За днес разполагаме с 10 самосвала, 6 верижни багера в Каравелово и Богдан, а в село Слатина ще има 4 самосвала и 4 багера“, коментира Кабаиванов. „Над 10 частни фирми са се включили с техника. Ще имаме нужда от техника и хора поне през следващите два месеца, пораженията са големи и трябва двор по двор и улица по улица да се чистят“, допълни той.

„Допълнително 13 самосвала, 40 служители на тол управлението и 20 работници от „Автомагистрали“ се включват в акцията по почистването на селата Богдан, Каравелово и Слатина“, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов.

Военнослужещи от 61-ва Стрямска механизирана бригада и от Авиобазите в Граф Игнатиево и Крумово са разпределени в Каравелово и Слатина по 20 души и 40 в Богдан.

В момента най-важното е да коригираме коритото на реката, защото няма такова, коментира кметът на най-засегнатото село Богдан – Христо Иванов. По думите му няма бедстващи хора. Има нужда от вода, хляб и консерви.

Вчера успяхме от много къщи да изведем тинята на пътя и хората са по-спокойни, каза Славка Червенкова, кмет на село Каравелово. Предстои да се започне изпомпване с пожарната на водите от мазетата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страховити прогнози на учените за следващите 50 години: Хора ще живеят на Луната през 2037 г., ще има робот във всеки дом
Next: Отдъхнахме си: Вижте с колко падна цената на бензин и дизел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.