Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомен мъж дава последните си пари за да помогне на жена в беда, скоро животът му се променя напълно
  • Новини

Бездомен мъж дава последните си пари за да помогне на жена в беда, скоро животът му се променя напълно

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
beafssdfsdfgsdgsdg.png

Бездомник помага на жена, блокирана насред пътя, и дава последните си 20 долара. Тя се връща ден по-късно, за да му се отблагодари.

“О, не! Какво ще правя?” — помисли си Мая, когато колата й спря. Беше забравила да зареди гориво и сега бе заседнала насред гората без обхват на телефона. В багажника на колата й имаше туба за бензин. Но можеше ли да открие най-близката бензиностанция?

Точно тогава видя сянката на мъж да се приближава. “Стой далеч от мен! Ще извикам полиция!“ — извика тя на непознатия. Човекът обаче не отстъпи.

 

От уплахата Мая хвърли тубата на пода и изтича до колата си, като се заключи отвътре. Мъжът грабна тубата и си тръгна.

За какво му беше на този клошар, моята стара туба? — учуди се тя.

Дженсън, мъжът, който грабна тубата за бензин беше местен бездомник. Той знаеше къде да намери най-близката бензиностанция и желанието му беше единствено да помогне на жената, но също разбираше защо тя се страхува от него. Все пак той беше бездомен от няколко години и външният му вид не беше от най-добрите.

Освен това всяка жена, заседнала насред гъсталака, би се уплашила в тази ситуация. Вместо това мъжът реши да покаже намеренията си с действия.

“Здравейте, искам да напълня тубата с бензин“, каза той на служителя, който едва ли беше на повече от 18 годишна възраст.

 

„Не, човече. Не може, това не е благотворителност. Бензинът струва пари“, каза момчето с презрение.

“Имам пари-”

„Казах не!. не чуваш ли Махай се или ще извикам полиция!“ – каза служителят. Така че Дженсън трябваше да отстъпи. Точно тогава една жена се приближи до него.

„Хей, имаш ли нужда от помощ?“ попита тя.

“Да госпожо. Трябва да напълня тази туба с бензин, защото една жена е заседнала сама по горския път с колата си. Момчето не ме пуска, въпреки че имам пари да платя. Тук ли работите?“ — учуди се Дженсън.

 

„Да, аз съм чистачката. Моля, дайте ми банкнотата. Ще се върна веднага – отговори тя. Дженсън й даде кутията и последните 20 долара, които имаше, за да я напълни. Няколко минути по-късно жената излезе с пълната туба бензин.

“Много благодаря!” – каза Дженсън и се запъти обратно към гората.

През това време Мая трепереше от студ в колата си. Тя имаше тънко одеяло, но се надяваше, че то ще успее да я стопли за през нощта и ще успее да открие най-близкия град за помощ. Но изведнъж се появи непознатия господин, който бе срещнала по-рано.

 

Дженсън се приближи до колата и почука на прозореца, вдигайки тубата с бензин. Мая неохотно свали малко прозореца си. „Госпожо, казвам се Дженсън. Напълних тубата с гориво. Нека напълним резервоара ви“, каза той.

“О, БОЖЕ МОЙ! Много благодаря! Съжалявам, че се държах по този начин по-рано”, каза смутена Мая.

„Не се притеснявайте, госпожо, Вие сте сама жена в гората, първо трябва да защитите себе си. Ето, готово“, добави Дженсън, когато приключи с пълненето на резервоара. „Само още нещо, госпожо. Похарчих последните си двадесет долара за горивото. Удобно ли е да ми ги възстановите, защото това бе наистина всичко, което имам?“

 

„О… нямам пари в брой. Толкова съжалявам. Ето, вземи това одеяло. Скоро ще намеря начин да се отплатя — каза Мая. Дженсън се чудеше какво ще яде през останалата част от седмицата без пари, но бе щастлив, че е помогнал на една бедстваща жена.

Дамата си тръгна и Дженсън не вярваше, че ще се върне, както бе обещала, докато не се появи на следващия ден с банкнота в ръка. „Здравей, Дженсън. Аз съм Мая. Наистина не мога да ти се отблагодаря за снощи, но нека те почерпя един обяд“, каза му Мая.

Тя го заведе в близкото кафене и двамата започнаха да си говорят. Мая го попита защо живее там в гората. Дженсън й каза, че може би това е наказание за начина, по който се е отнасял с другите в миналото.

 

„Управлявах ресторант в града. Всъщност беше най-добрият по онова време“, започна той. „Дори печелихме награди. Но един ден една бездомна жена влезе и аз се отнесох с нея ужасно. Накарах охраната да я изрита на улицата по най-долния начин. Истината е, че мразех бездомните и бедни хора.”

“Какво стана тогава?” – попита Мая.

„Бездомната жена, която бях изгоних, всъщност изобщо не беше бездомна. Тя бе съпругата на собственика и явно ме е изпробвала. Тя не искала мениджър без състрадание и подход към всички хора и ме уволни на момента“, обясни Дженсън.

„След това не успях да си намеря друга работа в града и жена ми ме изостави, защото бях безработен. Накрая загубих всичко“, завърши той. „Но си го заслужих и сега си получавам урока.“

 

“Знаеш ли какво? Аз също съм собственик на ресторант. Защо не работиш за мен? Можеш да си проправиш път отново и може дори да станеш дори мениджър в бъдеще. Как ти звучи това?“ – попита Мая. Дженсън веднага се съгласи.

Няколко месеца по-късно мъжът отново бе на крака, но знаеше на кого да благодари. „Здравейте, госпожо. Не знам дали ме помните. Но преди няколко месеца вие ми помогнахте да напълня туба с бензин, когато момчето не ми позволи“, каза Дженсън на любезната чистачка на бензиностанцията.

“А, да! Виж как си се издокарал! Приемам, че сега нещата са много по-добре?“

 

„Да, госпожо, и съм тук, за да ви предложа работа с много по-добра заплата в добър и изискан ресторант. Какво мислите?” добави той. Дамата отвърнала с ентусиазъм, но Дженсън още не бил приключил с бензиностанцията.

Точно тогава излязъл служителят на бензиностанцията. „Къде отиваш, Синди? Трябва да приключиш с почистването тук!“ — извика той на чистачката.

„Слушай, момче. Първо, трябва да уважаваш тази дама, защото е по-възрастна от теб, и второ, Синди вече не работи тук. Сега тя работи за мен и ще печели много повече от теб“, каза Дженсън.

 

Той напомни на момчето колко ужасно се бе отнесъл с него онази нощ. „Не знаех, че имаш нужда от помощ за друг човек!“ — каза дежурният, опитвайки се да се защити.

“О, момче. Не разбираш. Мисълта ми е, че не трябва да съдиш хората по външен вид, защото никога не знаеш как ще се завърти живота. Научих този урок по трудния начин. Надявам се ти да научиш своя по-бързо от мен“, каза Дженсън и си тръгна със Синди.

Не съдете хората по външния им вид. Всеки заслужава да бъде третиран с уважение, независимо от положението му.
Учете се от грешките си. Дженсън получи тежък урок, след като бе уволнен от ресторанта, който управляваше дълги години. Но се поучи от това и се изправи на крака, ставайки по-добър и по-мъдър човек.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Затворник прегръща куче, но каквото се случи, когато си взеха довиждане, разтупка сърцето ми
Next: Пepфeктнитe зaбулeни яйцa – eтo кaк дa ги нaпpaвитe

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.