Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията
  • Новини

Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
bezadasdmasdoasdk.png

Доблестен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията.

Валентина Клечанова вдъхна надежда със своя публикацията в социалната мрежа Фейсбук. Надежда, че добрите хора все още съществуват.

Жената разказва, че преди дни сестра й си е загубила портмонето, в което е имало голяма сума пари, документ за самоличност, документи за автомобил и други. Това се е случило във Варна.

Около час, след като е установена загубата, жената получила телефонно обаждане от районното полицейско управление, като й съобщили, че портмонето е намерено и предадено на тях.

Порфейлът е бил открит от Георги Станков. Всички документи са били на мястото си, както и парите – до стотинка. От полицията предполагали, че мъжът е бездомен, твърди Валентина. „Имаме телефона му, но е изключен /може би няма пари да го плати/“, пише жената.

Валентина и сестра й издирваха мъжа, открил и върнал портфейла, за да му се отблагодарят.

Майка с дете изпадна в тежка ситуация, но срещна добрина

„Хора, търсим този човек, за да му се отблагодарим, да му помогнем някак си. Какъв човек трябва да си при положение, че няма къде да живееш, нямаш пари и да върнеш всичко? Поклон, човеко!“, гласеше първата публикация на Клечанова в една от варненските Фейсбук групи.

„Ако някой може да ни помогне да го намерим, нека да го направи. Моля Ви!“, призова още жената.

В коментарите под въпросния пост Мерлин пише следното: „Не търсете човека. Предайте нататък неговия пример. Вселената не работи на принципа на равенството“. А Кристиян Иванов пожела на човека, намерил портмонето, да има всичко, за което някога е мечтаел в живота си. „Човек трябва да си. Просто човек. А не нарцисист, като всички“, допълва още Иванов.

„Ако го намерите, дайте ми сметка или Револют, моля. Бих помогнал с много скромна сума, защото доброто заслужава да бъде подкрепяно“, коментира Виктор Ценков.

И така.. тази публикация за доброто „отключи“ уменията на много хора да съпреживеят случилото се във Варна.

В следващ пост Валентина Клечанова обяснява, че са успяли да открият човека.

„Добрият човек Георги Станков е намерен благодарение на Християн Димов, друг добър човек, работещ в офис на фирма за Телекомуникации на Червения площад. Георги не за първи път намирал загубени вещи и винаги ги връщал – де в РПУ-то, де в офиса. На въпроса защо не се възползва от намерените вещи, защо ги връща, той отговарял: „Така трябва“. Разбрали сме се с Християн кога и как можем да се срещнем с Георги. И ще го направим“, написа жената.

 

Continue Reading

Previous: Голямо завръщанe предстои! Виктор Ангелов взима Токев и Михалчев
Next: Неврокопско плаче! Разбра се кой е трагично загиналият младеж на кладата за Сирни Заговезни

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.