Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Безработен програмист: От 2 месеца си търся работа, заплата от 4000 лв. ме устройва
  • Новини

Безработен програмист: От 2 месеца си търся работа, заплата от 4000 лв. ме устройва

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
dfvdsfdfhdfghgfh.png

Има ръст на обявите за работа с 9% на годишна база. Това отчитат експертите по подбор на персонал, както и специализираните за това сайтове.

Значително търсене на хора е регистрирано в здравеопазването, изкуството, администрацията, търговията и строителството. Повече обяви за работа има и в транспорта, производството, хотелиерството и ресторантьорството.

 

Изключение прави ИТ секторът, в който има годишен спад от 34%, както и в маркетинга – с 1%.

Спадът в търсенето усеща и ИТ специалистът Николай Минчев, когото екипът на bTV среща в Бюрото по труда.

 

„Аз търся работа вече два месеца. По-рано не беше толкова трудно, имаше години, когато лесно се намираше работа“, обяснява той.

Според една от компаниите за подбор на персонал тенденцията за спад в търсенето на ИТ кадри е факт, но за щастие към момента фирмите у нас не са прибегнали до освобождаване на служители, а само до намаляване на назначаването на нови.

 

„Това е продиктувано от стагнацията в световен мащаб и от началото на рецесията в някои държави, които пък са основните клиенти на ИТ фирмите, които работят в България. В резултат на това намалява наемането на нови хора“, обяснява Светлозар Петков, мениджър в компания за подбор на кадри.

 

Експертите се надяват спадът в търсенето на кадри в ИТ сектора да не бъде последван и от спад в производството. Значителна част от стоките произвеждани у нас отиват към Германия, където икономиката през последната година не е във възход.

 

Според икономисти пазарът на труда у нас ще остане в добро състояние след като миналата година средната брутна заплата надхвърли 2000 лева.

„Пазарът на труда в България е доста активен в момента от гледна точка на търсенето на кадри и докато нямаме по-сериозна рецесия, ще остане в тази форма. Това означава, че работниците ще могат да се договарят за по-високи заплати“, категоричен е икономистът Стоян Панчев.

 

„Има много висок праг при нашата работа, но аз съм готов да работя и за 4000 лева“, твърди Николай.

Експерти отчитат, че най-много обяви за работа – близо 45%, са за служители в столицата, където пазарът е най-динамичен. Следват Пловдив и Варна, докато в Бургас, Русе и Стара Загора търсенето е по-малко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За миналия декември сметката ми за ток бе 110 лв., а за този е 480 лв.
Next: Даниел и Атанасия Бачорски: Загубихме бебе!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.