Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Белината няма да помогне: Почистите тоалетната от варовик само с две съставки от кухнята
  • Новини

Белината няма да помогне: Почистите тоалетната от варовик само с две съставки от кухнята

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2022
vasrasroasnoasn.jpg

Почистването на тоалетната е една от най-досадните задачи в процеса на почистване. Но в същото време тоалетната е мястото, което е важно да поддържате чисто.

Не всички продукти могат едновременно да почистят и дезинфекцират вашата тоалетна и да й придадат образцов вид.

Защо е важно да почиствате тоалетната от плаката правилно и редовно

Петната по или около тоалетната могат да бъдат причинени от три основни неща: растеж на бактерии, твърда вода или твърде дълго чакане между почистванията. Премахването на петна от тоалетната може да бъде особено трудно, ако не чистите дълго време, петната се натрупват и стават по-трудни за премахване.

Не изпускай тези оферти:

Те се появяват в труднодостъпни места на тоалетната или поради проблеми с твърдата вода.

Златното правило за почистване на петна от тоалетна

Съществува „златно правило“ за премахване на петна от тоалетната и това е използването на неалкални продукти.

Повечето петна от тоалетната се появяват в зони с твърда вода, така че е важно да запомните, че белината няма да работи и ще трябва да използвате продукт на киселинна основа, като например препарат за отстраняване на варовик.

Защо петната от тоалетната бързо се появяват отново след използване на белина?

Белината не премахва варовика, а го обезцветява. Поради това петната по тоалетната бързо се появяват отново, защото никога не са изчезвали.

Как да се отървете от варовика завинаги?

За да сте сигурни, че варовикът е изчезнал завинаги, използвайте бял оцет, за да направите свой собствен мощен почистващ препарат.

Естествена рецепта за почистване на тоалетна

Поръсете сода за хляб върху петната на вашата тоалетна и я оставете да престои 15 минути, след което залейте всичко с бял оцет. Ще се появи шумна реакция, която ще активира киселината и ще помогне за разграждането на варовика.

След около 10 минути изтъркайте тоалетната старателно с гъба.

След като направите това, пуснете водата 2-3 пъти, за да я измиете. Ако това не помогне и все още остават някои остатъчни петна, можете да опитате лимонов сок, тъй като киселинният разтвор може да помогне за премахване на най-упоритите петна, както и да добави приятен аромат към вашата тоалетна.

Тези, които искат да използват оцет, за да се отърват от петна без търкане, трябва да пуснат малко вода и след това да добавят около 250 мл бял оцет и да оставят за една нощ и да измият на сутринта.

За да премахнете неприятните кафяви петна в тоалетната, направете почистващ препарат за тоалетни с помощта на лимонтозу и сода.

Използвайте две големи лъжици сода за хляб, една голяма лъжица лимонтозу, 2-3 капки етерично масло от чаено дърво, тъй като е антибактериално. Смесете ги и ги изсипете направо в тоалетната. Оставете за 20 минути преди да източите водата и петната ще изчезнат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате с какви стоки вече нашенци пълнят колите до тавана в Одрин
Next: Имах 3 косъма на кръст, докато не започнах да си правя тази маска с кисело мляко, сега косата ми стана тройно по-голяма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.