Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Берк Октай с тежка изповед за болестта си, за подигравките, за жената до себе си и за изневярата на Чаатай
  • Новини

Берк Октай с тежка изповед за болестта си, за подигравките, за жената до себе си и за изневярата на Чаатай

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
berraksrkasras.png

Красивият актьор, който започва да работи като модел от ранна възраст, се записва в агенция за модели в Анкара през 2000 година и след това започва да работи с Ууркан Ерез.

През 2001 г. бива избран за „Обещаващ модел“, а две години по-късно печели конкурса за най-добър модел на Турция. Октай, който искаше да продължи кариерата си на модел в чужбина през 2004 г., се мести в Париж и работи с марки като D&G, Ferre, Gucci и Prada в градове като Милано, Токио, Дубай и Москва. Завръща се в Турция в края на 2006 г., за да завърши университетското си образование, съобщава tvnovellas .

Дебютира с главна роля в телевизионния сериал „Сладката неприятност Фадиме“ (Tatlı Bela Fadime), който излезе на екран през 2007 г. Участва три години в „Опасни улици“ като комисар Синан. Следват роли в „Надежда за обич“, „Състояние на връзката: сложно“, където за пръв път играе с Еда Едже, „Воин“, „Опасно изкушение“ и настоящият му сериал „Малък лъч светлина“.

Миналата година Берк Октай се ожени за втори път. Щастливката е актрисата Йълдъз Чааръ Атиксой. Преди това красавецът беше женен за Мерве Шарапчъоулу, с която се разделиха шумно и която го опозори публично, след като публикува голи снимки на актьора в интернет. Тя беше осъдена на 2 години и 1 месец затвор.

– Къде мина детството ти?
– Израснах в Анкара. Бях там до 18-годишна възраст. Прякорът ми беше „бебето“.

– Тези години са пълни със забавни спомени. Вярно ли е, че си изгорил къщата, когато си бил на девет?
– Бях много палаво дете и да, цялата къща всъщност изгоря. Освен това беше под наем. За жалост. Още веднъж се извинявам на семейството си. Надявам се да нямам син, чието детство да е палаво като моето.

Родителите ми ме бяха оставили сам само за 15 минути и отидоха при баба ми и дядо ми в задната уличка. Беше празник. Купих касетите на Кемал Сунал и няколко фойерверки с всичките си джобни пари. Докато гледах филма, започнах да скъсявам въжетата на покривалото със запалката, която намерих, тъй като въжетата не бяха с еднаква дължина. В този момент някакви дунапренови неща на стената се запалиха.

Затова избягах от вкъщи. Когато избягах, вратата се хлопна след мен и къщата в това време изгоря. Изтичах при съседа. Майки ми беше в шок, но баща ми е малко луд човек, хвърляхме фойерверки заедно вечерта.

– Кога и как за първи път забеляза своята мания със симетрията?
– Имам леко обсебваща страна. Аз съм прекалено предпазлив към всичко. Очите ми са малко по-широки. Затова разглеждам всичко в детайли. Първоначално не осъзнавах, че е болест, свързана със симетрията (манията със симетрията), но на деветгодишна възраст го научих след горчив опит.

Все още продължава, макар и да не е в пика си. Например, ако телевизорът пред мен е крив, не издържам и го оправям. Това е добре за моите колеги, когато нещо е пренебрегнато, винаги го коригирам. Ако нещо привлече вниманието ми, дори след като са казали: „1, 2, 3, екшън“ на снимачната площадка, отивам да го оправя и се връщам. Най-лошото е, че съпругата ми Йълдъз е по-зле и от мен.

– Имаш ли други мании?
– Не съм обсебен, но съм добър с числата. От малък винаги съм бил добър по математика. Освен това е достатъчно просто да набереш телефонния номер веднъж. Остава в паметта ми. Въпреки това имам проблем с имената. Минава много време, преди да науча името на някого, но мога да реша задача по геометрия наум.

– Винаги ли си бил красив?
– Може би не съм красив в момента, не знам. За мен всичко, което Творецът създава, е красиво, всеки е красив. Думата грозен я няма в речника ми. Но що се отнася до проблема, когато бях дете, ми се подиграваха…

– Защо?
– Бях 70 кила на 13 г. Обиждаха ме, така че видях теглото си и един ден реших да отслабна и отслабнах.

– Харесваш ли се?
– Да, харесвам се.

– Беше в главната роля в сериала на FOX „Воин“, който се гледаше с умиление дълго време. След това влезе в образа на Чаатай в „Опасно изкушение“. Трудно ли ти беше да преминеш от ролята на войник в ролята на женкаря Чаатай?
– Наистина има огромна разлика между двата проекта… В първия ми снимачен ден в „Опасно изкушение“ буквално се втренчих за няколко секунди, когато видях обувките на героя си. Преходът от военни ботуши към високи платформи затрудни концентрацията ми в началото, разбира се, но обичам да играя различни герои. Развивам се като актьор.

– От една страна, публиката е свикнала да те гледа в романтични комедии… Какво е чувството да играеш Чаатай?
– Всъщност мога да кажа, че нашият бизнес е единствен по рода си. Има както комедия, така и драма. И много интриги, разбира се. Героите могат да варират в рамките на няколко епизода или дори в рамките на един и същи епизод. Например има разлики между Чаатай от миналия сезон и Чаатай от този сезон. Обичам да го играя. Твърде истински е…

– Кои роли смяташ, че изпълняваш по-добре?
– Научавам нови неща от всеки от новите ми герои. Обичам екшъна, но не обичам интригите…

– Чаатай беше много популярен, когато се присъедини към сериала миналия сезон. Сигурни сме, че има положителни коментари за характера ти. Този сезон Чаатай ни изненада, нещата се объркаха, когато изневери на Йълдъз. Какво би искал да кажеш за тази промяна?
– Както казах, променихме Чаатай на 180 градуса… И мисля, че тази промяна добави различен ритъм към сериала. Разбира се, новата версия на Чаатай донесе много критики, но ние се постарахме за това… Трябваше да надуем този балон колкото е възможно повече и да вкараме публиката вътре в историята, за да може да се спука ефективно… Благодаря на нашите зрители. Те ни показаха, че сме на прав път, като продължиха да ни следят 🙂

– Как би описал сегашния Чаатай?
– Човек, който е напълно уморен от брака и стабилния живот, той обвинява жена си за смъртта на баща си, но не може да се откаже от любовта и навика си. Отегчен от еднообразието на живота, търси адреналин другаде… Но осъзнава стойността на това, което е имал, когато го губи.
– На какво отдаваш успеха на сериала? Какво точно открива публиката в този сериал?
– Мисля, че публиката ни може да бъде съпричастна към всеки герой от сериала и най-вече на това отдавам тайната на дългосрочния ни успех.

– На снимачната площадка сигурно е доста забавно. Имаш ли забавен спомен, който можеш да ни разкажеш?
– Има много неща, на които моментално се забавляваме и се смеем. Не всички от тях ще се поберат тук, но нека ви кажа едно: имаше сцена, в която Кузей (Халит Джан) трябваше да ме нарече „тате“ и ние го попитахме преди сцената: „Какво ще кажеш, когато ме видиш?“, за да свикне. Кузей вече е много умно дете и в момента, в който ме видя, започна да ме нарича „татко“, но го каза толкова много пъти, че му стана скучно на записа и започна да ме гледа в лицето и да казва „мама“ отново и отново. За щастие, най-накрая получихме каквото искахме…

– Какви са следващите ти кариерни цели? Има ли роля, която искаш да изиграеш, актьори и режисьори, с които искаш да работиш?
– Всички мои режисьори и приятели актьори, с които съм работил досега, са много ценни. Нека всички са живи и здрави заради това, което са ми дали. Нямам специални желания за бъдещето… Винаги се опитвам да поддържам сърцето си чисто и искам да срещам хора със същия манталитет и същата честота.

– Кое е най-голямото предизвикателство за теб пред камерата? Имаш ли някаква самокритика?
– Идентифицирам се с героя, който играя. Много го прегръщам, душите ни се сливат пред камерата. Ето защо понякога, ако ходът на сценария не е в съответствие с моя характер, мога да започна конфликт там. Между другото, това са много възможни ситуации, това е в естеството на бизнеса. Резултатът от работата, разбира се, се оформя според сценария и се представя на публиката.

– Знаем, че Бешикташ е най-голямата ти страст. Имаш ли страсти и неща, от които не можеш да се откажеш в живота си извън Бешикташ?
– Да, Бешикташ е голяма страст и незаменим за мен. Аз съм любител на спорта, но не се ограничавам до тях, най-голямата ми страст е самият живот и моите близки…
– Как започна любовта ви с Йълдъз Чааръ Атиксой?
– Рожденият ден на Мерве Йозбей ни събра. Имаме много добри отношения. Йълдъз определено е много разбираща, зряла и овластяваща жена. Честно казано, през повечето време се храня с нейната жизнена енергия. Щастливи сме.

– Преди няколко месеца се ожени за нея. Как й казваш?
– Понякога й казвам Йълдъз, но обикновено я наричам Чааръ.

– Какво те накара да се влюбиш в Чааръ?
– Тя е перфектна. Ние се обичаме много, прекрасно нещо е да можем да докоснем и уловим енергията си.

– Как направи предложението за брак?
Бяхме сами в къщата. Беше толкова красиво, сладко беше.

– Давате ли си справедлива критика за работата на другия?
– Гледаме си работата и сме жестоки един към друг. Ако не ни харесва, ще си кажем веднага.

– Ревнив ли си? Месиш ли се в работата й, когато има целувки и любовни сцени?
– Обичаме да си четем работата един на друг, но ние сме професионалисти, това е нашата професия. В резултат на това се опитваме да отразяваме реалността на екрана или в киното. Освен това ревността е човешка природа. Не мога да не ревнувам. Мога да ревнувам и приятеля си. Но е необходимо да го покажеш правилно и да го изживееш, без да пречиш на свободата на човека срещу теб.

Continue Reading

Previous: Животът на един баща, убил сина си: 20 години терор, гаснеща дъщеря и две внучета сираци
Next: От днес: Цените на сиренето и кашкавала падат с 30%

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.