Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш МВР шеф разкри за коя своя грешка Алексей Петров е платил с живота си
  • Новини

Бивш МВР шеф разкри за коя своя грешка Алексей Петров е платил с живота си

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gfsdhjqwrasras.png

Шести ден от разстрела на Алексей Петров – няма никаква официална информация за покушението.

По всяка вероятност няма да се стигне нито до поръчителя, нито до извършителя. Нямам спомен при подобно престъпление някой да е бил разкрит. За 6 дни един човек може да обиколи земното кълбо, а не да чака в София да го задържат, коментира пред България Он Ер бившият вътрешен министър Емануил Йорданов.

По думите му покушението не е политическа поръчка.

“Също като убийства като на Илия Павлов – зад всичко това стоят много пари. Нямаме случай в България на политическо убийство, ако властта има отношение, то е като инструмент за увеличаване на паричната маса”, заяви Йорданов.

Той коментира, че при сглобката на правителството не е имало нужда от намесата на Алексей Петров.

“Хората, които са били близо до Бойко Борисов и Алексей Петров твърдят, че отношенията ми са били много променливи, предимно хладни. Борисов се отличава с уникална политическа хитрост и за пореден път изпързаля различни политически сили, създавайки сглобката. Тека че не е имало необходимост от среща на Алексей Петров и лидерите на Промяната и Борисов.

Хубаво е в изпълнителната власт да не влизат хора, които обичат повече Путин от майка си и баща си. А ГЕРБ са показали управленския си потенциал и там не можем да имаме съмнения за възможностите им”, заяви бившият вътрешен министър.

Емануил Йорданов изрази позицията си защо човек, който дори е преподавал “сигурност”, е допуснал грешки като това да използва един и същи маршрут и да държи охранителите си на разстояние.

“Когато човек разполага с много пари и някакво количество власт, е възможно да загуби трезвата преценка и да не бъде достатъчно предпазлив, когато трябва да е”, каза той.

По отношение на ранената при стрелбата жена, той изрази мнение, че няма риск за нея, тъй като убийството е извършено, Алексей Петров е ликвидиран, а тя дори и да даде някакво описание, “то едва ли ще е от полза за разследващите”.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-скъпият жилищен имот в България, който се продава за 10 500 000 евро, е собственост на транспортен бос
Next: Полицаи откриха изгубено 6-годишно дете за по-малко от 10 минути

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.