Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бивш МВР шеф разкри за коя своя грешка Алексей Петров е платил с живота си
  • Новини

Бивш МВР шеф разкри за коя своя грешка Алексей Петров е платил с живота си

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gfsdhjqwrasras.png

Шести ден от разстрела на Алексей Петров – няма никаква официална информация за покушението.

По всяка вероятност няма да се стигне нито до поръчителя, нито до извършителя. Нямам спомен при подобно престъпление някой да е бил разкрит. За 6 дни един човек може да обиколи земното кълбо, а не да чака в София да го задържат, коментира пред България Он Ер бившият вътрешен министър Емануил Йорданов.

По думите му покушението не е политическа поръчка.

“Също като убийства като на Илия Павлов – зад всичко това стоят много пари. Нямаме случай в България на политическо убийство, ако властта има отношение, то е като инструмент за увеличаване на паричната маса”, заяви Йорданов.

Той коментира, че при сглобката на правителството не е имало нужда от намесата на Алексей Петров.

“Хората, които са били близо до Бойко Борисов и Алексей Петров твърдят, че отношенията ми са били много променливи, предимно хладни. Борисов се отличава с уникална политическа хитрост и за пореден път изпързаля различни политически сили, създавайки сглобката. Тека че не е имало необходимост от среща на Алексей Петров и лидерите на Промяната и Борисов.

Хубаво е в изпълнителната власт да не влизат хора, които обичат повече Путин от майка си и баща си. А ГЕРБ са показали управленския си потенциал и там не можем да имаме съмнения за възможностите им”, заяви бившият вътрешен министър.

Емануил Йорданов изрази позицията си защо човек, който дори е преподавал “сигурност”, е допуснал грешки като това да използва един и същи маршрут и да държи охранителите си на разстояние.

“Когато човек разполага с много пари и някакво количество власт, е възможно да загуби трезвата преценка и да не бъде достатъчно предпазлив, когато трябва да е”, каза той.

По отношение на ранената при стрелбата жена, той изрази мнение, че няма риск за нея, тъй като убийството е извършено, Алексей Петров е ликвидиран, а тя дори и да даде някакво описание, “то едва ли ще е от полза за разследващите”.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-скъпият жилищен имот в България, който се продава за 10 500 000 евро, е собственост на транспортен бос
Next: Полицаи откриха изгубено 6-годишно дете за по-малко от 10 минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.