Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Билката, която в магазина струва левче, а дори и един лист от нея прави чудо за здравето
  • Новини

Билката, която в магазина струва левче, а дори и един лист от нея прави чудо за здравето

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
bsidiasuskraslrasor.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има билка, която ще ви помогне да се отпуснете за много кратко време.

Не, не става дума за марихуана, а за дафиновия лист!

Руският учен Генадий Малахов, открил, че тази билка има фантастично действие срещу умора и стрес .

Всичко, което трябва да направите е да вземете един изсушен дафинов лист, да го поставите в пепелник, да го запалите и да излезете от стаята.

След десет минути Златният лист ще изгори, а стаята ще бъде пълна с ароматен дим, която създава специална атмосфера. И менно, дафиновия лист с изгарянето освобождава специфични вещества, които ни помагат да се отпуснем и свалим напрежението.

И Още:

Популярната подправка дафинов лист може да се използва не само за овкусяване на гозби – с нея можете да си направите лечебна отвара, която да пречисти организма от натрупаните токсини и солта.

Защо е необходимо организмът да се пречиства периодично?

Токсините, които се трупат в тялото на човек, пречат за правилното функциониране на органите, а това означава, че организмът e слаб и е по-лесно да се разболеем.

Как да разберете дали се нуждаете от спешна детоксикация?

Ако усещате постоянна тежест в главата или забелязвате липса на апетит, имате торбички под очите или се изморявате твърде бързо, най-вероятно имате нужда от детоксикиране на организма.

 

 

Има различни билки, с които може да се приготви отвара за пречистване, но дафиновият лист е сред най-често използваните.

Ето и какво е необходимо за приготвянето на отварата: 5 листа дафинов лист и 300 мл вода.

Начин на приготвяне: Сложете тенджера с водата на котлона и изчакайте да заври. След това добавете подправката към горещата вода и оставете на котлона за пет минути.

Отдръпнете отварата от котлона и я прецедете – най-добре е да съхранявате сместа в термос.

Затворете съда и оставете дафиновата смес да престои три часа.

Можете да приемате отварата на малки глътки цял ден – важно е да не я изпивате наведнъж. За детоксикация се препоръчва отварата да се пие три поредни дни, след които трябва да направите почивка за една седмица.

Възможно е, докато пиете отварата, урината ви да се промени и да придобие бледо розов цвят. Не се притеснявайте от това, напълно нормално е – означава, че дафиновият лист върши своята работа и премахва солта и токсините от тялото.

Освен това е възможно сместа да предизвиква желание за по-често уриниране. Пълният ефект от тази отвара ще бъде налице след две седмици.

Едва тогава ще усетите, че отново сте жизнени и пълни с енергия, а останалите неблагоприятни симптоми, които съпътстват натрупването на токсини, ще са напълно изчезнали.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Закачете 1 найлонова торбичка във всяка стая на къщата и ще се изненадате какво ще се случи
Next: Съвет от баба: Мравки, мухи, комари, оси, пчели – има начин да ги държите далеч от къщата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.