Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близък до семейството на Сашко: Хора чули писъци от гората
  • Новини

Близък до семейството на Сашко: Хора чули писъци от гората

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
sasashaspisuci.jpg

Момчето изчезна в петък следобед, но случаят предизвика вълна от съпричастност.

Стотици полицаи, доброволци, планински спасители, кучета и специална техника участват в издирването му край Перник.

Има ли нова информация по случая? Намерен ли е Сашко? Actualno.com се свърза с Марио Антонов, който е близък до семейството на изчезналото момче.

Той уточни, че няма нова информация по случая освен сигнали, че в гората се чули викове и писъци. „Вече на всеки му се причува и привижда нещо, затова по-скоро не го отчитам това като сигнал“, каза Антонов.

Не изпускай тези оферти:

Макар да не вярва на сигналите, телефонното ни обаждане го намери по време на сериозен преход в гората. „Искам да поработя“, каза той.

Бащата на Сашко е бил на косъм да бъде набит от доброволците. Това стана ясно от пост във фейсбук групата „Да намерим Сашко“. Очевидец разказва как хората са започнали да го упрекват и да го дърпат.

„Нощта бе направен пореден сериозен обход от доброволци! До тук добре…

По стечение на обстоятелствата при обхода бях в една кола с бащата на Сашко. Потресен съм от реакцията на хората към него! Дърпат го, заканват му се, упрекват го, за малко и голям пердах да отнесе. Приканвам всички за спокойствие, защото от това напрежение полза няма !“

„Да, бащата на Сашко направи по мое мнение последните 36 часа куп грешни ходове и това изнерви доброволците (вкл. и мен, който съм редом до него), но не това е начина да се реши проблемът с тази агресия!

Не искам да му се явявам адвокат, но той с това не спане и напрежение, което му се събра последните 4 дни се превърна в кълбо от нерви и ходещ сомнанбул“, пише още в поста.

„На всеки му идва в повече напътствията, в които бащата приканва нас, доброволците, да изпълняваме от врачки, оракули, гадателки и т.н., но за миг се поставете на негово място и пожарите, които бошуват в главата му!

Днес обещавам да опитам да разговарям с него и да бъде по- умерен и последователен в действията си, а вие си обещайте сами на себе си да бъдете по-смирени и да се молим за щастлив край!“

Търсенето на 12-годишният Александър от Перник продължава вече пети ден. Екстрасенс казал на бащата на Сашко да свика среднощна акция за търсене над гробищата, но и тази акция не даде резултат. Вчера от прокуратурата съобщиха, че до момента няма доказателства детето да е жертва на престъпление.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина 14-годишният Иван, блъснат от пиян и дрогиран
Next: Извънредно: Появи се и майката на изчезналия Сашко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.