Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Близък с шокиращи разкрития за кошмара на Фанка, преди съпругът ѝ да я убие
  • Новини

Близък с шокиращи разкрития за кошмара на Фанка, преди съпругът ѝ да я убие

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2022
fasnaskasktkast.jpg

Намерената убита Фанка от село Пъдарско е била заплашвана с нож от съпруга й преди известно време. Това съобщи близък на 28-годишната жена, предава bTV. 

По-рано днес мъжът на Фанка бе задържан. По неофициална информация е направил пълни самопризнания за убийство.

Ексклузивни разкрития в БЛИЦ за убийството на майката на две деца СНИМКИ

Към момента продължават активните действия по разследването, изясняват се мотивите. По първоначални данни мъжът убил Фанка заради ревност. 

Не изпускай тези оферти:

Повече от 3 часа продължи огледа на мястото, където е намереното тялото на младата майка в пловдивското село Пъдарско. То вече е предадено за аутопсия на Съдебна медицина

Според местните двамата с мъжа ѝ са били разделени за известно време, а в последствие се сдобрили, но не били в добри отношения и той много я е ревнувал. Мъжът живее с майка си. 28-годишната Фанка има две деца – на 8 и 14 години. Съседите ѝ я определят като добро момиче, пише TrafficNews.bg.

Близки и роднините на жената първи са започнали издирването, като са тръгнали по обичайния ѝ маршрут и открили превозното средство, с което се движела. До него са намерени личните и вещи, а дамската и чанта била захвърлена в близкия до пътя водоем. 

Кметицата на село Пъдарско също изказа най-искрени съболезнования на семейството. „Никой човек не съжалява по насилствен начин да изгуби живота си“, допълни тя.

„В един период от време тя не живееше с него и беше в Пловдив и от известно време се премести тук с майка си. Какво да кажа за нея – много кротка и много възпитана жена. Днес една грижовна майка беше лишена от възможността да се грижи за децата. Такъв случай до сега не помня да е имало“, допълни още Мария Вълева.

Кметицата каза и че, мъжът не е бил конфликтен.

„Имали сме нормални отношения като съседи. До сега не са постъпвали оплаквания да е бил агресивен. И тя не е подавала сигнали до мен нито устно, нито писмено“, каза още Вълева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заместник на Нинова обяви извънредно: Извършен е държавен преврат
Next: Алена с прогноза за 2023 година – зодия по зодия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.