Бог вижда всичко: Заряза ме с думите, че не иска да си губи времето с болен човек, но сега разбра какво е

Никой не знае какво ще му поднесе животът. Бях едва на 25 години, когато лекарите откриха, че имам тумор.

Жестоката диагноза преобърна целия ми свят и за мен настъпи черен период. Приятелката ми, с която имахме дългогодишна връзка, ме заряза седмица преди операцията, с думите, че не е готова да си губи времето и младостта с болни хора.

Шест години ми се кълнеше в любов, но тогава, гледайки ме в очите, безпощадно се отрече от верността си и ме остави сам в най-тежкия ми момент в живота.

Само месец по-късно тя си намери друг и никога не попита за мен. Не ѝ пукаше как съм, жив ли съм изобщо.

Изминаха години. Слава Богу, вече съм здрав и от тумора няма следа. За бившата си знаех, че се омъжила и има две деца. Онзи ден срещнах най-добрия си приятел, който ми каза, че едното ѝ детенце е аутист.

Когато съпругът й разбрал, че синът му е болен, той ги изоставил на произвола на съдбата. Съжалявам за момчето и му пожелавам всичко най-добро, но си мисля, че понякога Бог връща всичко.

Никога не наранявайте хората и не ги предавайте в трудните моменти, защото не знаете какви изпитания вие приготвила съдбата.

Моята приятелка ме изостави тогава, когато имах най-голяма нужда от подкрепата ѝ, защото не искаше да се обвързва с болен човек, но ето сега, на собствен гръб изпита какво е да те зарежат сам и безпомощен.