Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бойко Борисов звънна в bTV: Веднага ме пуснете в ефир да я чуя
  • Новини

Бойко Борисов звънна в bTV: Веднага ме пуснете в ефир да я чуя

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
sdfglsdlkhgdkhdflkhfdlkhf.png

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска включване в ефира на БТВ в предаването „Лице в лице“, за да попита лидера на ДБ, след като са се разбрали за назначенията какво се е случило?

„Аз подкрепям г-н Христо Иванова за конституционната реформа. Искам да го попитам аз доверих ли му се изцяло? Дадох ли му зелена светлина за всичко?“

Христо Иванов му отговори: „Има пълно сътрудничество не само на база на Вашите изявления, които правите, а и с колегите, с които работим. Това, което прави Конституционната комисия под ръководството на Радомир Чолаков, колегите от ГЕРБ – в това отношение няма никакви причини за притеснение“.

Лидерът на ГЕРБ обаче не беше доволен от тази констатация и продължи своето изложение.

„Напълно съм съгласен с констатацията, че всички търпим несгодите, които тази т.нар. сглобка ни причинява, но за правдата искам също така да кажа, че Христо Иванов, Асен Василев и аз се появихме и казахме, че няма да се правят назначения, които няма да бъдат съгласувани между нас тримата. Говорим за всякакви назначения. И с тях двамата тогава се разбрахме – фокусираме се върху конституционна реформа, Съдебен съвет, отбраната, Шенген, Еврозоната  – пет изключително важни неща.

 

Когато стана дума за „Пирогов“ се събрахме и председателят на групата ГЕРБ Десислава Атанасова аз я помолих да се обади на акад. Денков и да каже, че не съм съгласен с подобна смяна без да имам отношение към директора на „Пирогов“, който насилствено даже смени проф. Балтов и, когато все пак това се случи ние видяхме един брутален акт към докторите“.

Иванов определеди тяхната договорка за назначенията като „разговор за създаване на механизми за съгласуване“.

„Тях очевидно ги няма  и очевидно трудно работетят тези, които ги има“, допълни още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 2 литра вода слагам 4 лъжици и цветята вкъщи полудяват посред зима – бенджаминът удари в тавана
Next: Полудяхме по този БЪРКАН хляб – разбърквам от вечерта в тавата, а на сутринта само пека! Чудно вкусен

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.