Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата
  • Новини

Болни родители с две дечица – 3 годишни близнаци се молят един от тях да оцелее, за да гледа децата

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
fdskdsakjgjdfsjgfdg.png

Днес Ви споделяме за съдбата на семейство – родители на прекрасни близнаци, които за съжаление един след друг са диагностицирани с ужасната диагноза рак. Тя вярват в чудесата, които се случват по Коледа.

Запознайте се с историята на Радост Илиева и Васил Солаков от град Варна. Двамата имат прекрасно семейство и са истински щастливи, че са горди родители на близнаци. За съжаление животът им поднася най-трудното изпитание в живота.

През няколко месеца съпрузите са диагностицирани с рак.

Георги Илиев, който е музикант от морската столица споделя, че на всички близки и познати на Веско и Радост им е много тежко, тъй като двамата са прекрасни хора и много добри родители. Те също са музиканти и се познават с Илиев, благодарение на музиката. Разказва, че двамата се отличават със своята любов, с радостта, че имат дечица – близнаци.

Мъжът споделя, че първо се е разболяла Радост, а малко след това ужасните новини сполетели и нейния съпруг Веселин. Двамата започват лишение бързо, а Веселин дори претърпява сложна мозъчна операция, заради усложнения има още две последващи.

В емоционалния си разказ Илиев споделя, че в момента двамата родители продължават с поетапни животоспасяващи терапии в съседна Турция, къса му се сърцето когато ги е видял да плачат за децата. Искат поне единият от двамата да остане при тях.

Музикантът споделя, че до момента са изразходвани над 130 000 лева за лечение – операции, химио и лъчетерапии. Разкрива, че семейството в никакъв случай не се е отказвало и има надежда, че ще успее да се пребори. За съжаление сумата, която им е необходима е непосилна за семейството, затова колегите им се обърнаха с молба за помощ.

Георги Илиев продължи разказа си с това, че с колеги правят благотворителни концерти и се опитват да помогнат всякак на семейството, но имат още нужда от подкрепа. Именно затова вярват, че с подкрепата на хората и с Божията помощ семейството ще има светло бъдеще.

Искрено се надява, че по Коледа се случват чудеса и всички заедно можем да помогнем на семейството на Радост и Веско да получат своето коледно чудо.
Ето как може да помогне всеки, който желае:

ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА БАНКА ДСК

BG33STSA93000030369323

BIC: STSABGSF

Получател: РАДОСТ ИЛИЕВА ИЛИЕВА

Основание: Дарение

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! Почина един от най-великите ни творци
Next: Готвят нов вид шофьорски книжки! Експерт каза защо са по-добри

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.