Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БОМБА! Ето я новата половинка на водещата Деси Стоянова
  • Новини

БОМБА! Ето я новата половинка на водещата Деси Стоянова

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
eterdfgdasadadw.png

Любимият актьор Мариан Бачев сяда в стола на Александър Кадиев. Бачев ще разсмива публиката на „Преди обед” в следващата година. Той става екранна половинка на Деси Стоянова от новия сезон на предаването наесен.

Минути преди Бачев да се похвали в ефира на бТВ с новата си работа, Сашо Кадиев потвърди новината, че слиза от екран и днес е последният му ефир след 12 години в „Преди обед”. Сашо каза, че поема по нов път и това е било най-трудното решение в живота му.

Той дори се разрева в ефир.

След 12 години като част от “Преди обед”, дойде моментът да поема по нов път. И днес е последният ден в предаването ми като водещ. Това каза тв водещият и актьор Александър Кадиев в началото на предаването по Би Ти Ви.

“Беше ми адски трудно да взема това решение, защото “Преди обед” е много повече от предаване.

Това е животът ми през последните 12 години. Тук се научих да ставам рано, но не и да идвам навреме. Двама неопитни зайци, каквито бяхме в началото с Деси, но с много хъс успяхме да станем добри водещи.

Тук срещнах невероятни хора. Тук най-сетне успях да изляза от сянката на майка си, което не е малко”, каза водещият в емоционалната си реч.

Той благодари на телевизията и на Деси Стоянова за подкрепата, професионализма и любовта им. Кадиев не се сбогува с “Преди обед”, защото ще участва в предаването, само че като гост.

Кадиев каза, че на практика след 12 години ранно ставане всяка сутрин, това започнало да го изморява. Причината е, че той е актьор, играе в много постановки и непрекъснато пътува. Намерението да напусне се родило една ранна стурин в събота.

Актьорът се разплака в момента, в който заедно с екранната му партньорка Десислава Стоянова разтвориха албум с фотоси от различни моменти от предаването.

Докато е траело участието на Сашо Кадиев в предаването, на него в личен план са му се случили много неща, за които си припомни в ефир – загубил е баща си, родило му се дете, срещна нова любов. “Стремял съм се да не бъда дребнав, да прощавам на хората, да си върша работата добре”, сподели Кадиев. Част от това е вследствие на стремежа му да следва съветите на баща си.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: Откриха Александър Семерджиев мъртъв
Next: На над час път от Пловдив, златният град на България предлага уникално преживяван

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.