Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бомба от съда: Божков контактувал с Пригожин, лъснаха скандални зависимости
  • Новини

Бомба от съда: Божков контактувал с Пригожин, лъснаха скандални зависимости

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
bvbxcvsdszarew.png

Започна делото по определяна на мярката за неотклонение на бизнесмена Васил Божков. Той бе доведен в сградата на Съдебната палата в София при изключителни мерки за сигурност, предаде репортер на БЛИЦ.

В Съдебната палата има над 20 униформени служители и цивилни. Пред сградата пък са паркирани четири джипа с частната охрана на бизнесмена.

Съдия Христинка Колева предупреди, че по делото има секретни материали и процесът по мярката за неотклонение може да бъде при закрити врати. Прокурор Ангел Кънев от СГП настоя за налагане на мярка за неотклонение на Васил Божков „задържане под стража“. „Прокуратурата може да иска, каквото си иска“ заяви бизнесменът в съдебната зала в отговор на искането за постоянния му арест.

По време на заседанието от Софийската градска прокуратура представи доказателства в съда, че Васил Божков е контактувал активно по имейл с Евгений Пригожин и множество руски граждани.

Това е ставало време на конфликта в Украйна и преди това по време на анексирането на Крим. Посредник в контактите му с Евгений Пригожин, Игор Сечкин и Алексей Гардер от Роснефт бил съдружникът на Васил Божков – Георги Попов. От материалите на прокуратурата става ясно още, че Божков е притежавал 51% от фирма за игри в Крим и е развивал бизнес с Пригожин, пише „Телеграф“.

1 юни 2023 г. в Дубай е прекратено наказателно производство срещу Божков за незаконно влизане в страната. Адвокатът му Георги Гатев представи преведени от арабски постановления на тамошния съд.

Васил Божков има повдигнати 19 обвинения още от 2020 г. Той е разследван за това, че от 2014 г. е ръководил престъпна група, създадена, за да извършва принуда, изнудване, длъжностни и данъчни престъпления, подкупи, подбудителство към убийство и пране на пари.

Малко по-късно от прокуратурата допълниха в официално съобщение: „В отделените материали се съдържат данни и за други противоправни деяния – убийства, принуди и изнасилвания, за които е образувано ново досъдебно производство за участие във втора организирана престъпна група, действала на територията на страната в периода от 2012 г. до настоящия момент.“

Посочва се, че е разследван за поръчителство на 4 убийства, сред които на Манол Велев и Йордан Динов. Божков е обвинен и в принуда с „цел насилствено разпореждане с недвижим имот“. Има и отделени материали по разследване за бизнеса с билетчетата. Обвинението твърди, че той е ръководил група, свързана с подкупи, както и пране на пари.

Той беше и от първата група лица, санкционирани по закона „Магнитски“.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерията се заплита: Експерт огласи какъв удар срещу Путин готвел Пригожин
Next: Зрелищна спецакция: Отдавна не е имало такова престъпление в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.