Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов: Ако кажа такава глупост, каквато Петков изръси вчера, ще ме разкатавате от сутрин до вечер
  • Новини

Борисов: Ако кажа такава глупост, каквато Петков изръси вчера, ще ме разкатавате от сутрин до вечер

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
basobasoboasorar.jpg

Още, дето се вика, мога да се изкъпя със студена вода, ама да видиме зимата как ще стане. Всичко ще бъде наред, ако целият народ се хване да работи. Залата, за която мечтаеш е 10 милиона, а изборите са 80 млн. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по време на посещение в Стара Загора.

„От миналата година до сега сме похарчили сигурно над 600-700 млн. за машините. Кой пилее парите така? Не искам да харесвам Петков, но уважавам тези зад него. Не харесвам Нинова, но зад нея стоят стотици хиляди. Трябва да работим заедно. Толкова им хареса на европейците „Съединението прави силата“, а го взеха и те“, допълни той.

„Представете си сега, че 10 старозагорски зали отиват за изборите. И да си кажем после: „Те изборите са скъпи, ама нека пак правим“. По линия на евроатлантическата солидарност, протегнали сме ръка на всички, по линия на доходите – на всички. Колко санирани блока има в Стара Загора? 80″, посочи Борисов.

„Преди година и половина Урсула отиде и даде авансите, а тези завършилите, уж много умни, още нямаме План за възстановяване“, каза той.

Не изпускай тези оферти:

Борисов изтъкна, че именно Томислав Дончев е бил човекът, който е внесъл Плана за възстановяване.

„Некадърно управление са, какво повече да ти кажа. Искам нещо хубаво да кажа, ама не мога. Пеканов го виждам, че се старае много, пита и се надявам, че служебното правителство ще го задвижи по-напред. Вместо да вървим с всички… Ние се бяхме уговорили“, каза лидерът на ГЕРБ.

„Сега в тая криза имаме редкия шанс да богатеем като държава, а ние обедняваме. Компенсациите свършват и защо ги направиха до 30 септември, не ви ли е интересно? Защото нямат пари. Ако не се разберем за правителство, искат да поставят служебния кабинет в шах и мат. Гълъб Донев каза, че му трябва заем от 6 млрд. Какъв излишък, като трябва заем? За бизнеса няма компенсации“, разкри той.

„Договорили 7 танкера – няма ги, 4 магистрали – няма ги. Имаме най-малко 11 междуправителствени заседания с румънците. Те винаги казват, че искат и ще направят, но сме го говорили 11 пъти. Само на Силистра може да стане мост, защото оста юг-север има нужда заради Черно Море“, обясни Борисов.

„Вчера чух, че Петков говори на някакъв човечец за луканка и суджук и вика „вътре за нитратите и пестицидите“. Ама ви казват да ги отразявате хубаво. Ако кажа такава глупост, от сутрин до вечер ще говорите. Луканка с нитрати“, повтори той.

Още политика:

Няма нещо, което да не сме направили в Благоевград – басейни, игрища, зали, мостове и тунели. Стягайте се и доказвайте! От тези избори по-лесни за ГЕРБ не е имало. Това каза по време на откриването на предизборната кампания в Благоевград лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„Толкова години нямахме опозиция и се разглезихме. „Промяната“ се скъсаха да крадат и ги пенсионираха. За 6 месеца Кирил Петков се превърна в най-бързо пенсионирания премиер. За 6 месеца от него се отказаха и в партията му, и коалиционните му партньори, и създателят му Румен Радев“, подчерта Борисов.От тези избори по-лесни за ГЕРБ не е ималоо, допълни той.

Той допълни, че предишните управляващи са спрели пътните строежи, а вече две години има пълен застой в строителството на инфраструктурни обекти.

Борисов сравни цените на основните хранителни продукти, горивата и електрическата енергия при управлението на ГЕРБ и при управлението на „Продължаваме промяната“, където са в пъти по-високи. Той припомни, че правителството на Кирил Петков е теглило всяка седмица по 500 млн. лв. нов заем. „Тръгнаха си и казаха, че имали милиард излишък. Те не разплащат на болници, общини, задържат ги. Като имате, защо не се разплатихте?!“, попита Борисов.

„1 млрд. лв. ще отидат за избори. Всеки ден някой излиза и казва „с тези няма да управлява“. Вие не цените парите. Това са парите на хората, това са парите за „Струма“. Нека проявим разум! С хората трябва да говорим как народът, заедно, с работа да излезе от кризата“, подчерта лидерът на ГЕРБ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На живо от София: Кръв заля Самоковско шосе, жестока верижна касапница с младежи край Панчарево
Next: Обява от претенциозен работодател, който търси усмихната продавачка срещу смешна заплата, разбуни мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.