Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов излезе ядосан и се обърна към Кирил Петков! Сериозно напрежение
  • Новини

Борисов излезе ядосан и се обърна към Кирил Петков! Сериозно напрежение

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
dfshfdhwqrqwrsa.png

“Много хора обичат да се правят на това, което не са. Няма да говоря за правни теми, където хората учат с години. Най-важното в Конституцията и промяната й е съдебната реформа – разделянето на съвета, повече съдии, по-малко прокурори”.

Това заяви Бойко Борисов пред журналисти в кулоарите на парламента.

“Винаги сме слагали Христо Иванов пред черта, защото го работи от години и аз му се доверявам”, уточни той.

На въпрос дали се гордее, че е част от този кабинет, Борисов отговори: “Гордостта ми блика отвсякъде”.

“В нашето споразумение е записано, че при ротацията – всеки министър минава на оценка. Още днес може да разберат какво е да управляват без нас. Не ми харесва това, че закони се изменят по няколко пъти. Надявам се, че след ротацията държавата ще е в по-добро финансово състояние”, каза още той.

“Слушах министър Тагарев и съм много възмутен от това, което каза той. Не му прави чест”, коментира той по повод проекта за Страйкърите.

“Все пак това е парламент. Не съм доволен, че някои закони ги променяме след като сме ги приели. Да приемем, че е млада коалицията, неопитна. Трябва да се изпипват, особено подобни закони. Наслушах се, че се крадат по 10-8-4 милиарда на година. Надявам се, че след изборите, като гледаме бюджета, ще е по-добре”, каза Борисов.

“Кирил Петков абсолютно нищо не може да прави, затова от рано сутрин говорим с часове по телефона”, каза още Борисов.

Борисов коментира и дали би приел министри от ДПС: “Ако имат хора, които да се справят по-добре с работата, защо да не станат министри”.

Лидерът на ГЕРБ напомни вчерашното си изявление – че при ротацията ще се огледа работата на всеки министър и ако има по-подходящ кандидат, ще бъде сменен.

„Това за мен са съществените неща. Видях напрежението в обществото – затова няма да подкрепя предложението за смяна на националния празник. До декември има време всичко това да се чуе”, уточни Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща изпадна в шок след диагнозата на детето си в Самоков и се ядоса
Next: Динко се кандидатира за президент и каза невероятни неща за бъдещето на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.