Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов мълниеносно: Това не е добре! Искам да кажа на всички, че…
  • Новини

Борисов мълниеносно: Това не е добре! Искам да кажа на всички, че…

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
fdcvbvbhjghjghjghjhg.png

„Трябва да намерим решение от тази ситуация. Решението е така, както в началото говорихме – те да управляват, а ние през парламента да ги контролираме.

Заради това е хубаво тези лидерски срещи, на които се събираме, да не се превръщат в едно говорене… в изключение на един случай, в който Кирил Петков свърши работа и направи график за приемане на 5-6 закона и ние ги приехме“, това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който събра колектива на партията, за да решат дали ще останат в „сглобката“.

„Тогава се разбрахме с него да изпратим човек в МС, който да следи както се случва там. Да го докладва и да направим така, че важните решения на Министерски съвет (МС) да ни се дават седмица преди това, да се обсъждат и след това да ги решаваме.

Видно е, че това не се е случило и не работи! Правилното за мен е… бих предложил във вторник (или ако искат друг ден) министъра на здравеопазването да се вижда с представилите на комисиите и да се решава какво се прави.

Нито са ни питали за електронните рецепти, нито за каквото и да било“, каза Борисов.

„Ние се явяваме като опозиция на това, което всъщност подкрепяме. Щета за ПП-ДБ, щета и за нас“, допълни лидерът на ГЕРБ.

„3% дефицит е лошо нещо. Взимането на нов дълг е лошо нещо. Липсата на мерки за намаляване на дефицита е лошо нещо. Всички искат да се правят на добри, но дълговете се трупат и трупат.

5% лихва на 2.3 милиарда евро нов дълг – това са близо 250 милиона лева лихва годишно. Това не е добре! И искам да кажа на всички, че призовавам Асен Василев да не отваря торбата – Кутията на Пандора, и да не води държавата към задлъжняване.

Къде са мерките да излезем от 3%-ия дефицит и да се върнем към нулев дефицит? Или поне да е на излишък? Хората в център дясно разчитат да отстояваме интересите, за които са гласували, коментира още лидерът на ГЕРБ“, каза Борисов.

„Преди година ПП-ДБ говореха за 8 милиарда, че са били откраднати от ГЕРБ, а те самите теглят по 5 милиарда заеми“, каза и председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.

„Законодателната програма включва 4 точки. Една от тях ще изпълним предсрочно – този за пътищата. Фрапиращ случай на неизпълнение е АМ „Струма“, това заяви Николай Нанков.

„Към момента няма нито одобрен момент, нито е съгласувана методика с регионална комисия. Имаме 7 от 8 мерки със срок септември, които не са изпълнени.

Може би в проектобюджета трябва да настояваме поименно да бъдат посочени обектите, които трябва да бъдат финансирани“, заяви Борисов.

„И аз, и Кирил Петков в Пловдив обещахме Околовръстно. Трябва да си спазваме обещанията.

Всичко това трябва да бъде отразено в този бюджет. Ако не се приемат драстични мерки и ще се харчи, и ще се вземат дългове, да се знае за какво се вземат. Този министър специално видях, че се старая. Трябва да помислим как да му даем рамка

Общия резултат показва 70% разплатени средства. Трябва да отчетем и една загуба – 34 млн. евро, които са загубени по Оперативна програма околна среда. Ние сме загубили пари от оперативните програми, за да изпълним политиките си.

По ПВУ до настоящия момент трябваше да подаваме 4-то плащане. Едвам успяхме да стигнем до второто, не е сигурно, че ще го получим до края на годината, но поне го подадохме“, каза Борисов.

Проектът по модернизация на Спешната помощ е пред провал“, заяви проф. Костадин Ангелов и допълни: „По ПВУ имаме забавяне по всички проекти. Правителствената програма категорично не се изпълнява. България няма да бъде на картата на Европа по отношения раковите заболявания, защото този проект беше провален“.

„По отношение на образованието имаме намаление на средствата“, сподели пък Красимир Вълчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ненчо Балабанов не е на себе си след тази вест, ето какво се случва
Next: Топ 10 стари български думи, които знаят само хората над 50

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.