Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов се разбесня и съсипа Христо Иванов, Асен Василев и просто Киро: МВР е на ход
  • Новини

Борисов се разбесня и съсипа Христо Иванов, Асен Василев и просто Киро: МВР е на ход

Иван Димитров Пешев август 24, 2022
basboasbiasbas.jpg

Представители на ГЕРБ дават извънреден брифинг в централата на партията.

Лидерът на партията Бойко Борисов отбеляза, че „с радост приветстваме и се радваме“ позицията на ДБ спрямо „Газпром“. „Ура, другари, браво!“, заяви той и поясни, че на 31 юли той е казал, че ГЕРБ ще подкрепят само партии, подкрепящи 100% диверсификацията от „Газпром“.

И се питам защо ДБ решиха така за Газпром, а то защото на 2 юни 2022 Асен Василев каза, че България никога няма да приеме газ от „Газпром“, а на 14 юли той обаче казва: „Защо не на газа от „Газпром“.

37,71 лв. е цената на газа, която ГЕРБ има по време на своето управление. „След Промяната цената е 298,20 лв. и не ми говорете, че така е навън. Ние имаме до 31 декември договор. Септември 315 лв, август 125 евро. Ето това, уважаеми господин Христо Иванов, Атанас Атанасов, ни доведе Промяната – хаос и разруха“, отбеляза той.

Не изпускай тези оферти:

„Аз сега ще запитам Кирил Петков пред Би Ти Ви: „Ние не искаме да подпишем договорите и искахме да дадем шанс на следващия кабинет да даде оценка. Чакайте бе, нали довчера обяснявахте, че служебният кабинет не трябва да прави нищо, освен честни избори. И им оставяте най-важното нещо в държавата в момента да го правят те“.

Борисов заяви, че се надява Демерджиев да разследва Кирил Петков и останалите, вкарали България в този газов капан.

Радомир Чолаков прочете препратки към закона, уличаващи обществения характер и опасните последици на поведението на Кирил Петков в качеството му на премиер, както и управляваното от него правителство.

„Искам да попитам колегите от ДБ защо категорично са против връщането на „Газпром“? Ние в нашата позиция казваме и „Лукойл“. Защо руският петрол е готин, а руският газ не е за ДБ?“, попита Бойко Борисов.

„Аз бих попитал – има действащ договор на възможно най-добрата цена. Влизаш в него и го разрушаваш, както направиха ПеПе-тата, в същото време искаш дерогация за руския петрол от Брюксел. Цената с „Газпром“ по нашия договор е ниска, а през посредниците на Кирил и Асен е висока.

Така „Газпром“ печели два пъти – веднъж от цената и втори път – от посредници“, коментира Борисов и допълни: „Затова те не подписаха, подлъгаха и американските компании, а вторият умисъл- – че те не ангажираха слотове. Втечнения каз не можеш да си го пренесеш в джоба.

Къде е решението на Министерски съвет, с което те имат капацитет да докарат 7 танкера? Резервираха ли те, както казва Кирил Петков, „паркинг“? Или искате, както стана с „Вера Су“, да заседне и да ми източите газа. Надявам се след Бойко Рашков да бъдат зададени всичките тези въпроси“.

Борисов се обърна към служебното правителство незабавно да ангажират един слот в Гърция.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, шофьори! Спираща дъха катастрофа на Хаинбоаз. Шофьорите са в капан, тапата е огромна
Next: Ужас! Путин краде украински деца за нелегални осиновявяния

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.