Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Аргирови пред Натали Трифонова: Потвърдена е новината за Христо Стоичков
  • Новини

Братя Аргирови пред Натали Трифонова: Потвърдена е новината за Христо Стоичков

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
dsadnasndasndaskykyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ и Инстаграм, Натали Трифонова: Натали грейна от новината за Христо Стоичков

Любопитно нещо научи водещата по БТВ Натали Трифонова. В едно от предаванията, на които е лице тя – „Култ“, й гостуваха братя Аргирови. На популярните български певци им предстои концерт за 40 години на сцената, който ще се проведе на 8 юни в Летния театър в родния им град Пловдив.

Там ще участват много техни колеги – Тони Димитрова, Веселин Маринов, Росица Кирилова и дует „Мания“.
„Я ми кажете сега. Едно птиченце ми каза, че една много голяма звезда, българска, световна, ще бъде на вашия концерт – големият Христо Стоичков. Правилно ли съм разбрала или това птиченце ме е излъгало?“, попита Трифонова, която след секунди научи нещо, което досега не е знаела.

 

„Не те е излъгало. Ние сме го поканили официално. Той каза, че ще направи всичко възможно да дойде. Но знаем, че Ицо е световна звезда, може би най-известният българин в целия свят. Всичко зависи от неговата програма, казаха братята.

„Ама вие сте го поканили просто да присъства и да слуша ли?“, потърси отговор Натали.

 

„Може и да изпеем една песен заедно? Той много хубаво пее между другото. От Пловдив лоши хора няма“, отвърнаха с усмивка певците.

„Наистина ли? А такааааа. Виж какви неща аз научавам“, учуди се искрено водещата, която преди 4-5 месеца пусна снимки в профила си в Инстаграм с Камата от преди 25 години и от днешни дни.

 

„С Ицо сме приятели от много години. Ще ви разкажа една любопитна история. Преди години каня майката и бащата на моята съпруга в България. Влизаме в Шведския хотел (бел.ред. Грандхотел Варна в курорта „Св. Константин и Елена“ край Варна).

Бащата на моята съпруга е много запален по футбола. По едно време ме бута и казва: „Това не е ли Стойков?“, те така му викат. Аз казвам: „Да“. А той: „Еееее, ама той е голяма звезда“. И аз казвам: „Ицееее, здравей как си!“ Прегръщаме се двамата, а бащата на жена ми гледа с ококорени очи. Пита: „Ама ти познаваш ли го?“ Аз му отговорих, че сме приятели. Ицо му даде автограф, а той си сложи автографа на телевизора, на който гледа футбол, и си го държи там“, разказа Светослав Аргиров.

 

„Наистина е много голяма звезда Христо Стоичков. Това безспорно е така. А в същото време е толкова земен. С всички се държи приятелски. Аз много ще се радвам да чуя една песен – Христо Стоичков и Братя Аргирови заедно. Велико ще бъде. Аз не знаех, че той пее. Очертава се много готин и голям концерт“, каза на свой ред Трифонова.

Накрая на интервюто водещата отново обяви анонс за концерта на 8 юни в Пловдив и участниците в него. „Братя Аргирови, Тони Димитрова, Веселин Маринов, Роси Кирилова и ако имаме късмет може да чуем Христо Стоичков на сцената. Сега го каним, ако ни гледа – да заповяда!“

 

„Абсолютно! Ицо е голям ценител на женската красота, така че ако ти кажеш, че ще дойдеш, според мен ще направи всичко възможно!“, обърна се с усмивка към Натали Благовест Аргиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственикът на пицарията хвана сервитьорка да пъха парчета пица в чантата си и стана страшно
Next: Клиент вдигна огромен скандал в Кауфланд заради тяхна грешка, не си признаха, въпреки че им размаха касова бележка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.