Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Аргирови пред Натали Трифонова: Потвърдена е новината за Христо Стоичков
  • Новини

Братя Аргирови пред Натали Трифонова: Потвърдена е новината за Христо Стоичков

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
dsadnasndasndaskykyy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ и Инстаграм, Натали Трифонова: Натали грейна от новината за Христо Стоичков

Любопитно нещо научи водещата по БТВ Натали Трифонова. В едно от предаванията, на които е лице тя – „Култ“, й гостуваха братя Аргирови. На популярните български певци им предстои концерт за 40 години на сцената, който ще се проведе на 8 юни в Летния театър в родния им град Пловдив.

Там ще участват много техни колеги – Тони Димитрова, Веселин Маринов, Росица Кирилова и дует „Мания“.
„Я ми кажете сега. Едно птиченце ми каза, че една много голяма звезда, българска, световна, ще бъде на вашия концерт – големият Христо Стоичков. Правилно ли съм разбрала или това птиченце ме е излъгало?“, попита Трифонова, която след секунди научи нещо, което досега не е знаела.

 

„Не те е излъгало. Ние сме го поканили официално. Той каза, че ще направи всичко възможно да дойде. Но знаем, че Ицо е световна звезда, може би най-известният българин в целия свят. Всичко зависи от неговата програма, казаха братята.

„Ама вие сте го поканили просто да присъства и да слуша ли?“, потърси отговор Натали.

 

„Може и да изпеем една песен заедно? Той много хубаво пее между другото. От Пловдив лоши хора няма“, отвърнаха с усмивка певците.

„Наистина ли? А такааааа. Виж какви неща аз научавам“, учуди се искрено водещата, която преди 4-5 месеца пусна снимки в профила си в Инстаграм с Камата от преди 25 години и от днешни дни.

 

„С Ицо сме приятели от много години. Ще ви разкажа една любопитна история. Преди години каня майката и бащата на моята съпруга в България. Влизаме в Шведския хотел (бел.ред. Грандхотел Варна в курорта „Св. Константин и Елена“ край Варна).

Бащата на моята съпруга е много запален по футбола. По едно време ме бута и казва: „Това не е ли Стойков?“, те така му викат. Аз казвам: „Да“. А той: „Еееее, ама той е голяма звезда“. И аз казвам: „Ицееее, здравей как си!“ Прегръщаме се двамата, а бащата на жена ми гледа с ококорени очи. Пита: „Ама ти познаваш ли го?“ Аз му отговорих, че сме приятели. Ицо му даде автограф, а той си сложи автографа на телевизора, на който гледа футбол, и си го държи там“, разказа Светослав Аргиров.

 

„Наистина е много голяма звезда Христо Стоичков. Това безспорно е така. А в същото време е толкова земен. С всички се държи приятелски. Аз много ще се радвам да чуя една песен – Христо Стоичков и Братя Аргирови заедно. Велико ще бъде. Аз не знаех, че той пее. Очертава се много готин и голям концерт“, каза на свой ред Трифонова.

Накрая на интервюто водещата отново обяви анонс за концерта на 8 юни в Пловдив и участниците в него. „Братя Аргирови, Тони Димитрова, Веселин Маринов, Роси Кирилова и ако имаме късмет може да чуем Христо Стоичков на сцената. Сега го каним, ако ни гледа – да заповяда!“

 

„Абсолютно! Ицо е голям ценител на женската красота, така че ако ти кажеш, че ще дойдеш, според мен ще направи всичко възможно!“, обърна се с усмивка към Натали Благовест Аргиров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Собственикът на пицарията хвана сервитьорка да пъха парчета пица в чантата си и стана страшно
Next: Клиент вдигна огромен скандал в Кауфланд заради тяхна грешка, не си признаха, въпреки че им размаха касова бележка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.