Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна отказа да направи аборт и 3 месеца по-късно откри бележка то непознат, която я накара да се просълзи
  • Новини

Бременна отказа да направи аборт и 3 месеца по-късно откри бележка то непознат, която я накара да се просълзи

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
bremsadoasdkas.png

Ултразвукът на Сара показа, че Броуди има особено тежък проблем с устните. При някои деца това е малка дупка в устната, но в случая на Броуди празнината минава от устната чак до носа.

Разбира се, родителите на Броуди се притесняват, когато виждат снимките от скенера, но решиха да направят нещо съвсем различно в диагнозата на сина си.

Лекарите казаха, че има само 9 случая като Броуди в света.

Не изпускай тези оферти:

„Те ни попитаха, дали искаме да запазим бременността,“ казва бащата Крис Ейдам пред телевизионен канал.

Но Сара и Крис са категорични, че ще задържат бебето си.

Сара казва, че иска да промени начина, по който хората гледат на децата с такива устни дефекти.

Добре е да се гордеете с вашето бебе, независимо от обстоятелствата. Искахме да следиме и променяме отношението към ултразвуковите / новородени / снимки от първата година на нашите Facebook / Instagram профили. Искахме да разпространим осведомеността за „заешките устни“ и небце ”, казва мама за Today.com .

През втория и третия месец на бременността лицето на плода се развива и различните части на лицето растат заедно.

Експертите все още се опитват да разберат защо това се случва, но е известно, че семейната генетика играе роля при около една пета от засегнатите деца.

Децата, родени с цепнатината на небцето, често се подлагат на множество операции и лечения, за да се научат да ядат и да говорят.

Сара и Крис, които не можеха да си позволят операция, бяха решени да променят възприятията на хората за този вид деформации на устните.

Сара получила и много злостни коментари след качването на снимки на сина си.

 

Един човек пише:

– Какво му е на лицето?

Сара казва, че не е била просто шокирана от коментара, но и не е била готова да защитава появата на сина си, докато е само новородено бебе.

 

Сара обяснява:

„Реших да образовам, а не да създавам конфронтация, защото това искам Броуди да направи в бъдеще, ще искам той да обучава, да бъде защитник на по-малките деца, които все още нямат собствен глас,“ Сара. казва за Today.com .

Но не всеки коментар е отрицателен.

Една вечер нетолкова отдавна Сара излиза на вечеря с Броуди и някои от нейните приятели.

Когато всички се хранеха, сервитьорът носи на Сара  нещо на масата, което приличаше на салфетка. Скоро Сара обаче открива, че това е сгънат чек.

Майката едва повярвала на това, което вижда. Било чек за 1000 щ.д.

и бележка; „За вашето красиво бебе“.

Жестът кара Сара да се разплаче.

„Сълзите веднага потекоха по лицето ми и щастието, което чувствах в сърцето си, е неописуемо”, казва Сара.

Щедрият и изненадващ подарък помага на Сара и Крис да платят за някои разходи за здравето на Броуди.

Тъй като състоянието на Броди изисква допълнителна грижа – като „заешката устна“ може да затрудни бебето да яде, да пие, да се усмихва, да говори, а понякога дори и да диша – Сара и Крис дават парите за медицинските разходи на Броуди и необходимите операции да коригира състоянието му.

Последната операция на Броуди помогна да се възстанови устната му.

Броуди се излекува добре и има повече операции, когато е между 9 и 12 месеца.

Благодарение на опитните лекари и хирурзи, Броуди ще може да яде и да говори в бъдеще. Междувременно, до следващата операция, и двамата родители са много благодарни за добрия жест, който получили.

Изненадващ жест от непознат е от голямо голямо значение за това семейство, което се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи!

И сърцето ти просто се топи, виждайки това прекрасно и щастливо бебе! Бъдещето изглежда светло за това малко момче.

За щастие, родителите му знаят, че за детето има нещо повече, отколкото просто начина, по който изглеждат и препятствията са предназначени да бъдат преодолени.

С такива любящи и мъдри родители Броуди ще извърви дълъг път! А родителите му са толкова ценни, колкото и красивото им дете.

Continue Reading

Previous: Развеждат се след 19 години брак. Тогава съпругът й изпратил тази бележка
Next: Помните ли Шайбата от Комиците? Няма да повярвате как възпитава детето си!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.