Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна отказа да направи аборт и 3 месеца по-късно откри бележка то непознат, която я накара да се просълзи
  • Новини

Бременна отказа да направи аборт и 3 месеца по-късно откри бележка то непознат, която я накара да се просълзи

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
bremsadoasdkas.png

Ултразвукът на Сара показа, че Броуди има особено тежък проблем с устните. При някои деца това е малка дупка в устната, но в случая на Броуди празнината минава от устната чак до носа.

Разбира се, родителите на Броуди се притесняват, когато виждат снимките от скенера, но решиха да направят нещо съвсем различно в диагнозата на сина си.

Лекарите казаха, че има само 9 случая като Броуди в света.

Не изпускай тези оферти:

„Те ни попитаха, дали искаме да запазим бременността,“ казва бащата Крис Ейдам пред телевизионен канал.

Но Сара и Крис са категорични, че ще задържат бебето си.

Сара казва, че иска да промени начина, по който хората гледат на децата с такива устни дефекти.

Добре е да се гордеете с вашето бебе, независимо от обстоятелствата. Искахме да следиме и променяме отношението към ултразвуковите / новородени / снимки от първата година на нашите Facebook / Instagram профили. Искахме да разпространим осведомеността за „заешките устни“ и небце ”, казва мама за Today.com .

През втория и третия месец на бременността лицето на плода се развива и различните части на лицето растат заедно.

Експертите все още се опитват да разберат защо това се случва, но е известно, че семейната генетика играе роля при около една пета от засегнатите деца.

Децата, родени с цепнатината на небцето, често се подлагат на множество операции и лечения, за да се научат да ядат и да говорят.

Сара и Крис, които не можеха да си позволят операция, бяха решени да променят възприятията на хората за този вид деформации на устните.

Сара получила и много злостни коментари след качването на снимки на сина си.

 

Един човек пише:

– Какво му е на лицето?

Сара казва, че не е била просто шокирана от коментара, но и не е била готова да защитава появата на сина си, докато е само новородено бебе.

 

Сара обяснява:

„Реших да образовам, а не да създавам конфронтация, защото това искам Броуди да направи в бъдеще, ще искам той да обучава, да бъде защитник на по-малките деца, които все още нямат собствен глас,“ Сара. казва за Today.com .

Но не всеки коментар е отрицателен.

Една вечер нетолкова отдавна Сара излиза на вечеря с Броуди и някои от нейните приятели.

Когато всички се хранеха, сервитьорът носи на Сара  нещо на масата, което приличаше на салфетка. Скоро Сара обаче открива, че това е сгънат чек.

Майката едва повярвала на това, което вижда. Било чек за 1000 щ.д.

и бележка; „За вашето красиво бебе“.

Жестът кара Сара да се разплаче.

„Сълзите веднага потекоха по лицето ми и щастието, което чувствах в сърцето си, е неописуемо”, казва Сара.

Щедрият и изненадващ подарък помага на Сара и Крис да платят за някои разходи за здравето на Броуди.

Тъй като състоянието на Броди изисква допълнителна грижа – като „заешката устна“ може да затрудни бебето да яде, да пие, да се усмихва, да говори, а понякога дори и да диша – Сара и Крис дават парите за медицинските разходи на Броуди и необходимите операции да коригира състоянието му.

Последната операция на Броуди помогна да се възстанови устната му.

Броуди се излекува добре и има повече операции, когато е между 9 и 12 месеца.

Благодарение на опитните лекари и хирурзи, Броуди ще може да яде и да говори в бъдеще. Междувременно, до следващата операция, и двамата родители са много благодарни за добрия жест, който получили.

Изненадващ жест от непознат е от голямо голямо значение за това семейство, което се нуждае от цялата подкрепа, която може да получи!

И сърцето ти просто се топи, виждайки това прекрасно и щастливо бебе! Бъдещето изглежда светло за това малко момче.

За щастие, родителите му знаят, че за детето има нещо повече, отколкото просто начина, по който изглеждат и препятствията са предназначени да бъдат преодолени.

С такива любящи и мъдри родители Броуди ще извърви дълъг път! А родителите му са толкова ценни, колкото и красивото им дете.

Continue Reading

Previous: Развеждат се след 19 години брак. Тогава съпругът й изпратил тази бележка
Next: Помните ли Шайбата от Комиците? Няма да повярвате как възпитава детето си!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.