Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брутално! Спасители биха, ритаха и търкаляха туристи пред десетки на плажа в Слънчев бряг
  • Новини

Брутално! Спасители биха, ритаха и търкаляха туристи пред десетки на плажа в Слънчев бряг

Иван Димитров Пешев август 10, 2022
pcqocqlcalcla.jpg

Полски туристи са били бити, удряни, блъскани и ритани от спасители на плажа в Слънчев бряг в късния следобед в понеделник пред десетки почиващи възрастни и деца, съобщи пред OFFNews един от потърпевшите, 22-годишният Адриан.

След агресията спасителите са напуснали поста, който охраняват, и избягали преди идването на полицията.

Насилието е запечатано на видео от няколко почиващи.

„Всяка година почиваме в България, пристигнахме в неделя две семейства, девет души, тъй като се задържахме малко да разгледаме Румъния. В неделя решихме да си починем, а в понеделник следобед – на плаж.“ – разказва Адриан.

Всичко за туристите било чудесно, сложили си хавлии да полежат, мислели да се изкъпят в морето. За тяхно съжаление имало вълни и не можело да се влиза, всъщност оттам започнал и проблемът.

Записите са направени отдалече, но на тях се виждат спасителите, мъжете с червени гащета, които блъскат и събарят туристите.

Въпреки вълните и забраната в морето имало влязла някаква възрастна двойка. „Бяха някакво възрастно семейство, спасителите се насочиха към тях и започнаха да им свирят, да излизат. Хората вървяха към брега и излизаха. В този момент мъжете, на видеото ще ги видите с червени бански, влязоха във водата и започнаха физически да блъскат възрастните към брега и да им крещят. И да ги избутват физически, грубо навън.

Почувствахме се ужасно, всъщност всички на плажа виждаха това – млади мъже, които са призвани да спасяват, се държат по такъв груб начин.“ – разказва Адриан.

Младежът, заедно с баща си Дариуш (40 г.) били близо до случката и се намесили. „Да не си помислите, че сме отишли да се бием там, или… През миналата година имах операция на хематом с отваряне на черепа, сега имам титанова пластина, знам си състоянието и никога не бих предприел физически риск, ако знаех какво ме очаква. Думите, които казах на спасителите бяха: Спокойно, защо така, дайте без скандали, това са възрастни хора.“

В този момент спокойното плажуване приключило. „Единият от спасителите блъсна мен, после татко. Татко падна на земята. Удариха ме втори път, паднах, удариха ме по главата, там, където съм опериран. Годеницата ми Марта се притече, видяха я, че говори нещо и е с нас, единият мъж я удари и нея.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекари денонощно бдят над Слави Трифонов
Next: Сашо Кадиев стана жертва на измама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.