Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бургас настръхна! Искат спешни мерки от полицията заради нощен кошмар
  • Новини

Бургас настръхна! Искат спешни мерки от полицията заради нощен кошмар

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
mershgdhdfhdfh.jpg

Бургазлии са подложени на шумов терор от рев на мотори в късните часове на денонощието.

Това става ясно от множеството сигнали, които общественият посредник на Бургас Тодор Стамболиев получава.

Той е изпратил писмо до директора на ОДМВР и до началника на сектор „Пътна полиция“ с искане за задълбочена проверка и контрол на техническото състояние на моторите.

Жалбата е от хората, които живеят в близост до основните пътни артерии с добра пътна настилка и без прекъсвания на пътното платно, каквито са пътните участъци по бул. „Стефан Стамболов“ до ново изградената зала „Арена“ в к-с “Изгрев“, както и в участъка от сградата на новата поща до светофарната уредба на ПГТ „Проф. д-р Асен Златарев“, бул. “Демокрация“ в к-с “Лазур“, ул. „Цар Симеон“ I, бул. „проф. Яким Якимов “, ул. “Транспортна“ и др.

„Голяма част от хората, живущи в ЦГЧ и в близост до посочените пътни участъци знаят и почти ежедневно в късните часове на деня стават свидетели на кошмарните гонки и каскадьорски изпълнения от дузина мотоциклетисти. Зная, че Областна Дирекция на МВР са известени и вероятно се работи по всеки конкретен случай.
Номера

Вероятно има известна трудност при установяване на нарушителите, крият си номерата, мобилни са и е трудно да бъдат спрени, да бъдат установени нарушителите и да бъдат санкционирани. НО! Сигналите за шум от моторни превозни средства, по-специално от мотоциклети не спират“, посочва в писмото си Стамболиев, цитирано от „Флагман“.

Омбудсманът на Бургас отбелязва, че Законът за защита от шума в околната среда, в чл. 19 посочва, че: „Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“.
Контрол

Освен контрола над скоростта, чието надвишаване води до административно наказание “глоба“, а в определени случаи даже и до отнемане на свидетелство за управление на МПС, съгласно нормата на чл.171 от Закона за движение по пътищата, органите на МВР имат право да прилагат и принудителна административна мярка, каквато е временно спиране от движение на пътно превозно средство.

Това е възможно, ако шумът възпроизвеждан от него е над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, както и когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността.

„Тази проверка е изцяло в компетенциите на МВР! В тази връзка моля да бъдат предприети съответните законови мерки и осъществен засилен контрол и проверка на техническото състояние на МПС от този вид“, се казва още в писмото до ОДМВР-Бургас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любен Дилов потъна в скръб: Бургас загуби голям творец
Next: Убиецът на 15-г. Филип каза какво и колко е изпил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.