Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъдещите шофьори изреваха от новата цена на курса
  • Новини

Бъдещите шофьори изреваха от новата цена на курса

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2023
sdfkkmfdhkffrthrt.png

Работна група към Министерството на образованието и науката е изготвила нова учебна документация за курсовете за шофьори. В нея чиновниците предлагат най-различни нововъведения, за които е доста съмнително дали ще подобрят подготовката на кандидатите за книжка и ще направят българските пътища по-безопасни, пише Труд бг.

Сигурно е само, че ще вдигнат двойно цената на курсовете, като и че едни хора ще успеят да си пробутат услугите, за което да приберат едни пари, убеден е Йонко Иванов, който повече от 40 години се занимава с обучение на водачи и на гърба му цели стада чиновници са изпробвали идеите си.

 

– Г-н Иванов, тази седмица сте получили от Министерството на образованието и науката проект за промени в учебна документация с въвеждане на много новости. Какви са те?

– След като в продължение на 9 месеца от една много интересна и нестандартна работна група се подготвят изменения и допълнения в документацията за обучението на водачи, излязоха някакви акценти, вместо да излезе цялата учебна документация, за да я видим и да говорим сериозно по нея.

Казвам интересна работна група, защото в нея участват преподаватели от висши учебни заведения – МЕИ-София, Ямболския и Русенския университети, които никога не са сядали зад педала на учебен автомобил и никога не са обучавали кандидат-водачи.

Друга част от групата са хора на пределна възраст над пенсионната, които допълват тази учебна документация с едни техни виждания и платформи, които са правили преди години и не са могли да реализират, а сега искат да ги реализират.

Така че има доста лобистки интереси, вкарани в тази работна група, затова не виждам как тя ще подпомогне изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението 2021-2030 г.

Доста често споменавам, че в България нищо няма да се промени за намаляване смъртността по пътищата, докато не погледнем към другите европейски държави и към комисията по транспорт в ЕС, която отдавна иска да се въведе т. нар. продължаващо обучение на водачите на МПС.

Това обучение най-просто казано цели чрез възпитание в пътна безопасност на малките деца в училище, да се повлияе върху поведението на родителите и съответно те да започнат да спазват правилата и да не нарушават законите в дадената държава.

Когато говорихме по тази тема с г-жа Малина Крумова – председател на Държавната агенция „Безопасност за движение по пътищата“, се изгради концепция, която включва въвеждането на темата за пътна безопасност в детските градини, на следващ етап в училище за децата от 1 до 4 клас, после от 5 до 8 клас и в гимназиите, докато навършат 16 години.

После тези младежи идват при нас в автошколите и ние продължаваме обучението им, за да се явят подготвени на изпита за правоспособност.

С тези „акценти“, които получаваме от МОН, ние разбираме, че цялата тази концепция е разбита на пух и прах и отива в съвсем друга насока.

Нещо повече – агенцията на г-жа Крумова организира среща с МОН, където представител на същото това министерство категорично отказаха да има такова обучение на децата в българските училища.

Явно сега топката се прехвърля към учебните центове, без да си дават сметка колко ще затрудни и оскъпи обучението на кандидат-водачите.

– От думите ви излиза, че вместо да въведат в училище тази програма за обучение, те я въвеждат само в автошколите?

– Няма да се поколебая да нарека тези „акценти“ поредните идиотщини на поредното министерство, след нововъведенията от това лято, които сътвори министерството на транспорта.

Явно навсякъде има назначени хора, които не кореспондират с тази тематика и налагат практики, които впоследствие водят до рекет и корупция над учебните центрове. Ето пример – искат да се премахне темата за устройство на автомобила.

Ами тогава как един нов, млад водач ще научи какво е колело, какво е гума, какво е джанта, какво е спирачен диск или какво са накладки – все важни неща, за да може един шофьор да управлява автомобила устойчиво, да знае каква промяна настъпва, когато даден елемент от устройството на ходовата част е с нарушена работоспособност.

Предлагат да се въведе изцяло дигитализация на процеса на обучение, а ние много добре видяхме докъде ни докара дигитализацията, която се въведе в практическия изпит за водачите.

Тя премина през няколко етапа – започна с навигация, после с телефон, който да снима навигацията, после с таблет и сега стигна до една маршрутизация.

Тя е създадена от много некадърни хора и в момента на самия изпит дава указания да прескачаш мантинели при ляв завой, да влизаш в игрални зали и затворени пътища, в улици без изходи.

Отделно председателят на изпитната комисия трябва да следи не уменията и знанията на водача, а да гледа непрекъснато този таблет, който през няколко минути губи линия и губи интернет, накъде и през коя улица ще ни прекара.

Вече имаме 8 случая на опасни ситуации, два от които завършват с пътно-транспортно произшествие по време на изпит – помитат светофари, спират на пешеходна пътека, а пешеходецът е на предното стъкло на автомобила, добре че не е била майка с количка.

Такава катастрофа не е имало не от 10 не от 30 години, никога не е имало по време на изпит, но сега трябва да загине човек, за да почне да му пука на транспортния министър, дето е уж е автомобилен състезател, а чакаме от 2 юли да ни приеме, за да му обясним колко е опасна тази система.

Това им е цялата дигитализация и тук стигаме до въпроса за едни пари, които взема една и съща фирма, която държи монопола за въвеждането на всичките тези електронни системи.

И като виждаме как работят машините за електронно гласуване, как работят електронните рецепти, как тръгна палеца в болничните заведения и ред други услуги, с които ни правят луди, сега искат тази дигитализация да се въведе и при шофьорските курсове. Всъщност те не я въвеждат, те я налагат, за да си приберат печалбите.

– Виждам, че има и предложение да започнете да пишете оценки на курсистите слаб 2, среден 3?

– Точно така и няма никакво обяснение защо трябва да пишем текущи оценки и по теория, и по практика, при положение, че на изходящото ниво има изпит и по теория, и по практика. И понеже те от МОН по никакъв начин не възпитават учениците в училище, искат ние да ги възпитаваме, когато дойдат в автошколите.

Да не говорим, че образователното ниво е такова, че децата на 17-18 години идват при нас и спят в залите, явяват се млади дами с 15-сантиметрови изкуствени нокти и не могат да държат волана, всички те не правят нищо друго освен да си гледат телефоните, не знаят кой е ляв и кой е десен крак, а тази дигитализация освен до по-големите им палци, до нищо друго не доведе.

Но ние не само ще им пишем оценки, ние ще им въведем обучение по психология, препоръчва работната група.

То ще се провежда два часа допълнително извън програмата от специално обучени психолози. И тук се връщам около 4-5 години назад, когато на един от БАН му бе възложено срещу страшно много пари – към половин милион лева, да направи методика за изменения на психологическите изследвания на водачи за МПС – знаете, това са тестовете, които се правят за таксиметрови шофьори и за водачи с професионални категории.

И понеже този опит излезе неуспешен, се реши по соломоновски тези тестовете да не се правят на всеки 5 години, а само веднъж при първоначално явяване.

Но явно този колектив от БАН сега ще обучава психолозите, които ще влизат в нашите зали и ще правят психопрофили на кандидат шофьорите и ще изследват личностните им характеристики.

Обръщам внимание, че от 2008 г. задължително се изисква висше образование за всички преподаватели, които се занимават с обучение на водачи.

Всичките колеги държат държавен изпит по педагогика и по психология, така че те са оторизирани педагози с диплома. Но тук пак е необходимо едни пари да се вземат от обучители, без никой да се поинтересува кой ще плаща, когато тези психолози и техните часове бъдат включени в цената на курса.

– Значи ще се увеличи цената на шофьорските курсове?

– Да, но нека да ви кажа и за предложението за едни „пияни очила“. Вече тези очила ги представяха по телевизиите – те показвали какво било влиянието на алкохола. Но ние питаме някой правил ли е изследване как се чувства и какво усеща човек, употребил алкохол с показания примерно 1,2 промила, в сравнение какво показват тези очила, които те правят шантав, когато ги сложиш.

Значи в момента в страната има 1000 учебни центъра, всички те трябва да купят по около 10 чифта такива очила, стават 10 000 бройки.

По 1000 лева ги сложете и направете сметка тези 10 милиона лева, които ще прибере вносителя, откъде идват – от джоба на родителите на младежите, които ще се обучават за шофьори.

Ами като са толкова полезни тези „пияни очила“, да си ги пускат от МОН в часа на класния ръководител в училище, да си правят експерименти, нека и другите деца да разберат за вредата от алкохола.

Но като говорим за пари, аз вече от 2-3 месеца чувам не само дигитализация на цялото обучение, а и за преминаване на симулатори.

И доколкото знам, пак човек от тази работна група прави някакви такива симулатори, нямам идея как ги прави. Но явно отново ни връщат в моите младини и времето на комунизма, когато държавата беше въвела някакви тренажори, в които сядаш и после ставаш, а главата ти се върти.

Също тогава като инструктори пишехме едни специални книжки със същите тези бележки в час дали курсистът си е чоплил носа, или е гледал умно и имаше един куп проверяващи, които правеха рекет на учебните центрове.

Явно демокрацията вече залезе и комунизмът се връща с пълна сила, защото предлаганата документация е част от онова време. Питал съм какъв е този симулатор, а от агенцията на г-жа Малина Крумова ми отговарят: „Ама ние още не знаем какъв е“. Не знаете, ама ми го вкарвате в учебната документация. Лично аз съм се качвал на тренажори в учебни центрове в Германия, Австрия, Италия и Испания.

Това са машини, които струват от порядъка на стотици хиляди евро. На тях сядаш и усещаш поднасянето на автомобила, неравности, наклони, завои, насрещни светлини…

Тук се изнизаха един куп транспортни министри, един обеща 20 полигона, накрая си взе бусовете и си продължи куриерските услуги, друг автомобилен състезател обеща 25 полигона за шофиране при сложни условия.

През това време ние използваме за полигон пътищата по градовете със страхотните ни шахти, дето или са хлътнали 15 см, или са изпъкнали 20 см, но нито една не е направена като хората. Ние между тях правим слаломи – това е полигонът на България.

Всичко е пропито с корупция и лобистки интереси, същото е и с учебната документация, а вие ме питате колко ще се оскъпят шофьорските курсове. Много.

Ако сега са средно по 1300 лв., след предлаганите нововъведения, ако влязат след Нова година, курсът ще стане двойно по-скъп – може да стигне до 2500 – 2600 лв.

– Вие във вторник на обсъжданията в МОН това ли ще кажете?

– За срещата са ни дали 40 минути. От нашата организация и други преподаватели ще отидем там и ще кажем: „Добър ден. Не сме съгласни с предложенията. А вие си приемайте, каквото искате. Ще се видим на протеста пред вашето министерство“. С тези предложения за учебна документация – това постигат, да изкарат инструкторите на улицата.

Това предлагано творение е сътворено от хората, които е назначил сегашният премиер, когато е бил министър на образованието. Аз питах една заместник министърка като правят учебен план по физика дали канят учители по физика и тя ми каза, че канят.

А защо пишете правила за преподаватели по авто-мото подготовка, а не каните такива преподаватели?

Защото ние нямаме електронна система, която да продадем, ние не внасяме пияни очила, които да продадем, ние нямаме разработка на симулатори, нито пък програма за производство на психолози.

Кой е инж. Йонко Иванов?

Инж. Йонко Иванов се занимава с обучение на шофьори от 42 години. През 1992 г. създава “Съюз на преподаватели по авто-мото подготовка”. Член е на “Европейската федерация на автоучилищата” от 2005 г. Той наследява баща си в професията и е един от малкото хора, които са запознати с историята на обучението на шофьори в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна
Next: Страшно е в Бургас! Северният плаж е опустошен, вълните са стигали до…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Току що Голям обрат: Костадинов обяви съдбовно решение за България 😱 Посочи Гюров или Йотова
  • Слави Бинев е очистен заради дълг над 1 млн. евро, гърмят медиите в Турция. Водещите издания в Истанбул и Анкара разкриха, че конфликтът не е за дребни суми, уточнява Lupa.
  • Колегите му го описват като по-затворен, категорични са, че трагичното решение няма нищо общо с избора на членове на Прокурорската колегия във ВСС
  • Евентуална победа на Андрей Гюров на президентския балотаж може да има тежки последици за ГЕРБ. Това прогнозира социологът Юлий Павлов в изборното студио „Метроном“ на Радио Фокус, цитирано от Флагман.
  • Мистерията с убийството на Слави Бинев се заплита: Два напълно еднакви джипа отиват към къщата😨
  • Радев доволен от Йотова и заплашва: Балотажът е между мира и войната
  • Потрес! Дъщеря удари шамар на майка си в Пловдив, прати я в гроба! Нелеп домашен инцидент завърши с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост
  • Майката на Росенчо през сълзи след трагедията: Постоянно говорехме с него, беше в добро съзнание
  • Андрей Гюров показа красивата си съпруга си на…Вижте повече
  • От коя страна е по-добре да спим: как позата по време на сън може да влияе на комфорта и храносмилането

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.