Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи извадиха от развалините 4-годишно дете и възрастен мъж
  • Новини

Българи извадиха от развалините 4-годишно дете и възрастен мъж

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
bgasgasdkasgaosdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Участвахме в спасяването на 4-годишно дете и на възрастен мъж. Днес беше успешен ден за нас”. Това съобщи пред БНР главен инспектор Калоян Дончев от българския спасителен модул в Турция, който се намира в района на град Бесни.

Той добави, че лекарят в екипа им е консултирал спасяването на живота на още един човек. Главен инспектор Дончев смята, че все още има шанс да бъдат спасени хора, останали под срутени от земетресението сгради:

“Има още шанс и то доста голям шанс. Планирано е да останем около десет дни. Ако се наложи, можем да останем и повече. Не е лесно, но в крайна сметка дошли сме тук да помогнем и това е основната ни цел, така че даваме всичко от себе си”.

Общо 78 служители на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” са на територията на Турция в момента и са изградили своя лагер на стадиона в Бесни.

Тази сутрин екип от 22-ма спасители, сред които е и лекар от Медицинския институт на вътрешното министерство, са извършили спасителни дейности в района, оказана е необходимата медицинска помощ на пострадали хора.

Цветелина Тунчева, която от години живее в Адана и е преподавател в Музикалната консерватория, разказа, че в града са започнали контролирани събаряния на увредените от земетресението сгради.

Земетресението в Южна Турция е предизвикало геоложка промяна, която е изместила литосферните плочи с 3 метра, казва Карло Долони, председател на Националния институт по геофизика и вулканология (INGV).

„Арабската плоча се е придвижила с около 3 метра в посока североизток-югозапад спрямо Анадолската плоча. Става дума за структура в граничната зона между този свят, Арабската плоча, и Анадолската плоча“, казва експертът пред вестник „Кориере дела Сера“.

Хиляди сълзи: Драматична първа нощ след земетресението в Турция

Според Долони общият мащаб на разлома е бил поне 150 км, „всичко се е случило за няколко десетки секунди“.

Сутринта на 6 февруари земетресение с магнитуд 7,7 по Рихтер разтърси Югоизточна Турция, като според президента Реджеп Тайип Ердоган това е най-силното земетресение от 1939 г. насам. Съобщава се и за разрушения в няколко региона на Сирия, а трусове са усетени и в ливанската столица Бейрут.

Медиите съобщават, че операциите в голямото турско нефтено пристанище Джейхан са преустановени поради земетресението. В Сирия пък е преустановена работата на най-голямата петролна рафинерия в провинция Тартус.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Розмари Де Мео: България има нужда от грамотни хора, които да я обърнат с хастара навън!
Next: Маги Халваджиян се страхува за живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.