Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българинът посърна, удариха го жестоко по джоба
  • Новини

Българинът посърна, удариха го жестоко по джоба

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
dfsgdfghghfghtrhrt.png

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ за ноември в размер на 82,12 лв./MWh, без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. На тази цена „Булгаргаз“ ЕАД ще продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.

В утвърдената цена на природния газ са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 7 от НРЦПГ и компонента за компенсиране на разходи по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ, покриваща разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за съхранение на количества в газохранилището в „Чирен“, в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.

Комисията утвърди цената след извършен анализ на внесените днес от „Булгаргаз“ ЕАД актуални данни, формиращи цената на природния газ за м. ноември. Те отчитат котировките на международните газови пазари до 31 октомври т.г. включително.

Регулаторът установи, че общото прогнозно количество за вътрешния пазар е осигурено от четири различни източника за доставка. В ценовия микс за м. ноември е включено цялото договорено количество азерски природен газ, доставян по интерконектора „България – Гърция“ /IGB/, съгласно действащия дългосрочен договор с Азербайджан.

Тези количества покриват 35,64 % от потреблението за месеца и имат ключово значение за постигане на благоприятни цени на синьото гориво.

„Булгаргаз“ е сключил за ноември три договора за доставка на втечнен природен газ (ВПГ) с търговци от региона, след тръжна процедура, при изисквания за минимална доставна цена и предложен начин на плащане.

С осигурените количества се покриват ангажиментите на обществения доставчик за м. ноември – към крайните снабдители и топлофикационните дружества, както и количествата по двустранните договори с индустриални клиенти.

Утвърдената цена от 82,12 лв./MWh е с 36 % по-висока от цената на природния газ през октомври, която беше в размер на 60,41 лв./MWh. Въпреки неблагоприятните ценови фактори регулираната цена за месец ноември е над 10 на сто по-ниска от цената на европейските газови пазари за м. ноември.

„Независимо че през зимните месеци доставяният от Азербайджан газ намалява като относителен дял в общите количества, той остава благоприятен фактор за България, тъй като неговата цена не е обвързана с цените на международните газовите пазари. Благодарение на това цената на газа за българските потребители – битови и стопански – остава съществено по-ниска в сравнение с другите европейски страни“, заяви председателят на КЕВР доц. Иван Иванов на откритото заседание.

Според него основните фактори със съществено влияние върху регулираната цена на газа са значителния ръст на ценообразуващия индекс TTF „месец напред“ за м. ноември, увеличените количества за доставка за предстоящия отоплителен сезон и негативното влияние на военните конфликти в Украйна и Близкия изток върху пазарните цени на синьото гориво.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР с нови разкрития за предупреждението, паникьосало хиляди българи
Next: Изненада! Диана Любенова се връща на екран, но…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.