Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българинът развърза кесията, масово купува имоти в тази страна
  • Новини

Българинът развърза кесията, масово купува имоти в тази страна

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
kessisiadaosdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Все повече българи се интересуват от покупка на имот в Гърция, като се ориентират към по-евтини имоти в Кавала и на Халкидики в Северна Гърция, съобщава „Труд“, позовавайки се на гръцката осведомителна агенция АНА-МПА.

След покупката българите ремонтират имотите и ги използват както за почивка, така и за отдаване под наем. По-малка част от сънародниците ни се насочват към вили на брега на морето или към покупка на цели хотели, защото цените им са по-високи, казват брокери на имоти.

Пазарът в Гърция привлича инвестиционен интерес от купувачи от Европа и целия свят. Тъй като България граничи с Гърция и разстоянието с кола е няколко часа е разбираемо голям дял от купувачите да са именно българи.

За да бъде пътят до имота им сравнително кратък, българите купуват жилища предимно в Северна Гърция. Така те могат да ходят до жилището си в южната ни съседка не само на почивка през лятото, а и за няколко дни през уикендите.

Имотите в Гърция са чудесна алтернатива на жилищата край родното Черноморие, особено за хората, които предпочитат да ходят на гръцкото море.

Пазарът в Гърция дава възможност за инвестиции в жилища, офиси, складове и терени за бизнес и развлекателни цели. Но чужденците искат да купят най-вече жилища, като най-популярните райони са Атина, Цикладските острови и полуостров Халкидики.

Цикладите са група от около 200 острова, някои от които са много малки. Сред по-големите са Тинос, Миконос, Парос, Наксос, Аморгос, Сирос, Антипарос, Санторини и Анафи.

По данни на сайта Spitogatos Insights една пета от търсенията в платформата за наем и покупка идват от чужбина, като германските граждани са най-активната група чужденци, търсещи имоти в цяла Гърция. Германският интерес е съсредоточен върху континентална Гърция, най-вече Солун и Халкидики.

След тях се нареждат гражданите на САЩ – както американци, така и гърци, емигрирали в САЩ, които се интересуват от покупката на летни къщи на скъпи локации като Цикладските острови и южните покрайнини на Атина.

Британските граждани са третата водеща група чужденци, търсещи жилища за покупка, но сред тях има и гърци, които живеят в Обединеното кралство. Те се интересуват от централните части на Атина, северните и южните предградия на гръцката столица и Цикладските острови.

Интерес към покупка на имоти в Гърция проявяват също испанци, кипърци и французи. Конкретно французите са заинтересовани от покупка на жилища на Цикладските острови, особено остров Парос, и централните части на Атина.

Израелците също се превръщат в голяма група купувачи с нарастващ интерес към центъра на гръцката столица, северните и южните покрайнини на Атина и Цикладските острови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Увoлниxa шeфa нa голямата фирма, веднага след като реши да свали драстично цените на кашкавала и сиренето
Next: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.