Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България застина в ужас: Ето кой се оказа убиецът на обичаната актриса Виолета Донева
  • Новини

България застина в ужас: Ето кой се оказа убиецът на обичаната актриса Виолета Донева

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
vaisvoaslvlasv.jpg

Двама души се спрягат за убиеца на Виолета Донева.

Племенница на актрисата е едната заподозряна за нейното убийство, казаха полицаи. И обясниха, че по трупа на актрисата имало прободни рани, както и данни, че жената е била душена.

Внучка е заподозряната, пише пък БНТ.

И посочва, че тя е психично болна.

Не изпускай тези оферти:

Засега за убийството няма задържани.

Причината е, че са назначени експертизи, които да кажат точната причина за смъртта.

Актрисата бе открита мъртва в локва кръв в апартамента си в столичния кв. „Изток“ миналата седмица.

Наложило се да разбиват вратата на жилището.

Цялата история:

Претенции и спорове за имоти е водеща версия за убийството на актрисата Виолета Донева. Тази сутрин тя бе открита мъртва в дома й, сред локва кръв, прободни рани и съмнения, че е душена.

Заподозрян е нейна роднина с психични проблеми, както вече съобщиха някои медии. Дори се коментира, че става дума за нейната внучка.

Официална информация няма, криминалисти работят по различни версии за смъртта на популярната в близкото минало актриса. Очаква се до часове да има задържан, съобщиха за Фрог нюз източници, близки до разследването.

Целият живот на Виолета Донева е една мистерия, споделят нейни колеги и познати. Житейските премеждия и несгоди започват още, когато тя е бебе. Баща й е бил царски офицер, разстрелян от Народния съд.

След това майка й, литераторка с висока обща култура, първо изчезва след привикване в народната милиция, след което се оказва в затвора. Къщата на семейството е отнета от народната власт.

Виолета Стефанова, както се е казвала тогава, е отгледана от своята баба и нейни роднини.

След множество перипетии и отлична диплома от кюстендилската гимназия, Виолета е приета във ВИТИЗ. След завършването бързо си извоюва място като упорита и талантлива млада актриса. Голяма заслуга за това има и първият й съпруг, известният режисьор и кинаджийски шеф Людмил Стайков. Виолета играе в повечето негови филми. Същевременно е част от трупата на Военния театър.

През 70-те години нейни колеги я наричали „любимка“ на Тодор Живков. Често обаче попадала и в зоната на злобни клюки. В един период дори е обвинена, че е клептоманка и за известно време тя изчезва от публичното пространство. В гилдията се разказват истории и за нейна авантюра със Стефан Данаилов. Тя и той обаче твърдят, че ги свързва силно приятелство и нищо повече.

Развежда се с Людмил Стайков и се омъжва за своята стара любов Атанас Грънчаров, някога известен баскетболист.

Преди няколко години в някои медии се появява слух, че Виолета Донева е напуснала тайно България и е заминала за САЩ. Там била купила имот и смятала да остане до края на дните си там. Заминаването й се свързвало с голям роднински скандал заради имоти.

Днес този сюжет отново изплува, след съобщенията за трагичната смърт на 79-годишната актриса.

Любопитен факт е, че освен ВИТИЗ Виолета Донева е завършила и журналистика в Софийския университет.

Участвала е в над 20 игрални филма и още толкова роли е изиграла в Телевизионния театър. Десетки са изявите й и в Театъра на народната армия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Е сега вече лъснаха кирливите ризи под българските магистрали
Next: Сиромашко лято и африканска жега връхлитат България, но после иде истински студ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.