Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България има ново дете чудо с изключително рядка дарба
  • Новини

България има ново дете чудо с изключително рядка дарба

Иван Димитров Пешев декември 24, 2022
detascuashasodas.jpg

Шестгодишната дъщеря на „Мисис България Интернешънъл 2022“

Манита Вартан покорява музикалните сцени и конкурси на България. Елизабет Армен Амбарцумян е на 6 години от Пловдив.

Родителите на детето забелязват за първи път дарбата и едва на 3 годинки и половина, когато тя започва да свири по слух на детска играчка пиано песничките за деца.

Същевременно изпъква с невероятна памет и успява да подготвя нови песни за денонощие. По-късно експерти откриват, че детето има невероятно рядката дарба абсолютен вроден слух, което е феномен. От най-ранна възраст тя вече има репертоар на три езика.

Не изпускай тези оферти:

В момента тя е носителка на редица медали и отличия от национални и международни конкурси и състезания, част от тях са две първи места на Международен фестивал „Корабът на мечтите“, златен медал от Международен фестивал Карнолски, сребърен медал от Национален конкурс „Петнадесет лалета“ , сребърна статуетка на Национален конкурс „Полските щурчета“ под патронажа на Веселин Маринов, 2 златни медала на международния конкурс София Гран При, бронзова статуетка от МФИ „Утринна звезда“- Златни пясъци и Приз статуетка от „Северно сияние“ Русе ,както и редица други изяви на национално и международно ниво.

Завършва майсторски клас при маестро Етиен Леви по време на детския фестивал „Карнолски“ за вокално майсторство тази година на българското Черноморие, а в момента е солист във вокално студио „Синтез“ към ОДК Пловдив и е в класа по пиано на професор Пламен Арабов.

Манита Вартан споделя, че е отдадена на таланта на дъщеря си, като двете не веднъж прославят Пловдив. Ежедневието на детето преминава в подготовка, репетиции и уроци. Малката Елизабет казва, че обожава музиката, сцената и най-вече публиката, която я зарежда и е резервоарът към успехите й.

Обожава да пее за България, в репертоара й са заложени редица песни с патриотична насоченост , а любимата и е „Моя страна, моя България“. В момента и предстоят записи в студио, както и многобройни изяви в празничния декември. Да пожелаем успех на малката голяма звезда Елизабет Армен!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Oтвopи caндъĸa и Bиж ĸaĸвo щe тe oчaĸвa пpeз 2023г
Next: Кошмар преди празниците! Хиляди пенсионери изреваха от ужас, гаврата с тях е непростима

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.