Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса
  • Новини

България плаче! Загубихме емблематична фигура: Почина обичана наша актриса

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
bobkcihnakritisa.jpg

Напусна ни великолепната актриса и достоен човек Добринка Станкова (1947-2022), съобщиха от Народния театър „Иван Вазов“, на чиято сцена тя истински живя и твори близо 50 години.

Актрисата си е отишла в сряда сутрин на 74, след тригодишна борба с тежко онкологично заболяване, информира в. Сега.

„В магическото сценично пространство Добринка беше и драматичната Мартирио в „Домът на Бернарда Алба” от Федерико Гарсия Лорка, и очарователната Олга в „Когато гръм удари“, и ироничната Амалия от „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов, и смелата Лиза в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, и ранимата Офелия в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, и жестоката в самоувереността си Алис в „Мъртвешки танц“ от Аугуст Стриндберг, и ярко комедийната Кармела в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо, и безкрайно смешните Драгана, Бояна и Оливера Нос в „Лари Томпсън“ от Душан Ковачевич, и сдържаната г-жа Хил в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, и сериозната Психотерапевтка в „Шокомания“ от Филип Блазбанд, и отзивчивата Медведева в „Чаровно лято с всичките му там неприятности“ от Максим Горки, и невероятната с безкрайните си претенциите Гуендълин в „Колко е важно да бъдеш сериозен/години по-късно” от Том Томас…и още много други незабравими лица и души“, припомнят колегите ѝ някои от ключовите роли в кариерата на актрисата.

„Добринка Станкова завинаги ще остане в трупата на Народния театър и в сърцата на всички, които са работили и обичали изкуството на театъра като нея“, написаха артистите от НТ „Иван Вазов“, отбелязвайки яркото ѝ присъствие на първата ни сцена и прощавайки се с нея със символичен последен поклон и аплодисменти.

С некролог за кончината на актрисата излязоха и от Съюза на българските филмови дейци.

„СБФД се раздели с един позитивен човек и всеотдаен творец“, гласи той. Безбройни и запомнящи се са ролите на Добринка Станкова и в киното, допълват от съюза, посочвайки някои от най-значимите: Божанка от „Иконостасът“, Лена от „Трета след слънцето“, Ана в „Зарево над Драва“ и още – в „Къщи без огради“, „Пантелей“, „Прозорецът“, „Константин философ“, „Горе на черешата“, „Мъже без мустаци“, „Дефицит“, „Онова нещо“ и др.

В съзнанието на широката филмова публика обаче русокосата актриса със сигурност ще остане най-вече с превъплъщението си като Рачето в емблематичния за епохата филм на Въло Радев „Черните ангели“ (1970). В него тя си партнира с младите и също така забележителни Стефан Данаилов, Йосиф Сърчаджиев, Виолета Гиндева, Доротея Тончева и Марин Младенов.

Добринка Станкова е родена на 1 декември 1947 г. в София. Първоначално учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Започва да играе на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, а през 1972 г. е поканена в трупата на Народния театър.

Опелото на Добринка Станкова ще се състои на 1 юли, петък, от 13.00 ч. в църквата „Света София“.

Поклон пред светлата памет на актрисата!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината лъсна! Тошко: Има 2 писма от Лена до МВнР с указания за изгонване на дипломатите
Next: Балабанов излезе и заяви: Това е краят на Кирил Петков! Политическата му кариера приключи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.