Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние
  • Новини

България се моли! Полицай Кирил Петков е в тежко състояние

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
kirllpetkeossva.jpg

Служител е на Специализирани полицейски сили

51-годишният Кирил Петков е тежко пострадалият полицай, заради катастрофата с бус мигранти, които удариха полицейски автомобил тази сутрин край Казичане.

Петков е служител на отдел „Специализирани полицейски сили“-СПС към Столичната дирекция на вътрешните работи. Полицаят е в медикаментозна кома след тежката травма-счупен череп и мозъчен кръвоизлив.

Директорът на СДВР Калоян Милтенов заяви на брифинг, че полицейският автомобил, в който след гонка в София се вряза бус, превозващ мигранти, не се е опитвал да препречи пътя на нарушителите.

Не изпускай тези оферти:

По думите му той е бил спрян на безопасно място. Милтенов обаче не скри, че полицаите не са имали лента за принудително спиране на превозно средство.

Милтенов уточни, че бусът е превозвал 12 нелегални мигранти. Петков е бил в полицейския бус и затова е пострадал най-тежко. Други двама негови колеги са били отвън и са се разминали с по-сериозни травми.

Касае за тежко черепно-мозъчна травма със счупени кости на черепа, хематом и сериозно увреждане на мозъка. Болният се настанява в реанимация, поне за 24 часа ще бъде в медикаментозна кома.
 
За полицая е направено всичко възможно, каквито са възможностите за лечение, обясниха от лечебното заведение. Операцията е приключила в отделението по неврохирургия, остава на апаратна вентилация, обясниха още лекарите. Състоянието на полиция е критично.

Мигрантите са с различни рани, като счупен крак и други контузии.

„Шофьорът(43) г. е с остър хирургичен корем. Хоспитализиран в Клиника по хирургия. Единият мигрант е с фрактура на бедро. Хоспитализиран в Клиника по
ортопедия. Вторият мигрант е със Скалпова рана. Хоспитализиран е в Клиника по неврохирургия. Третият мигрант е с травма на шията. Хоспитализиран е в Клиника по неврохирургия“, съобщават от УМБАЛ „Св. Анна“. 

След гонка с нелегални мигранти и катастрофа: Полицай е с опасност за живота

Към 9,00 ч. СО на УМБАЛ „Св. Анна“-София АД беше докаран и шофьорът на микробуса. Така броят на пострадалите при нас става петима пациенти! Най-тежко е състоянието на полицая. Той е с тежка черепно-мозъчно травма. Има опасност за живота му. Оперират го по спешност и след края на операцията ще се обадя за брифинг! При шофьора на микробуса и тримата мигранти, тече диагностика, съобщиха от Окръжна болница. 

Във ВМА също има настанен един пострадал. 

„С Такова законодателство, което поощрява този вид бизнес, защото това е наистина бизнес с много пари в него, няма как резултатите да са различни. Това каза главният секретар на МВР Петър Тодоров на брифинг по повод поредния инцидент между органите на реда и шофьор, превозващ мигранти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въпрос към българско дете, кой за любимият му предмет в училище-Отговорът е потресаващ
Next: Шесто чувство? Ето какво направила бабата на Сашко часове, преди да го открият

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.