Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея
  • Новини

Българска туристка гневна: Откога тази такса е задължителна? Дерат ни навсякъде с нея

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
tqregdsgerger.png

“Защо напоследък всички туристически агенции включват като задължително доплащане бакшиш за шофьор и екскурзовод? Без значение в Европа, Азия или Африка? 30-40-50 евро…. Това не е ли доброволен акт и по лична преценка, ако съм доволна от услугата? Задължително…???!!! Започвам да се ядосвам, като видя тези задължителни бакшиши! Мога ли да откажа на агенцията и с какъв довод? Не оспорвам “такса обслужване”, която е включена в цената обикновено, а така наречения “задължителен бакшиш”!” Това попита огорчена българка във Фейсбук.

Жената получи и изчерпателен отговор от потребителка на социалната мрежа:

Сега е моментът! Ето как да спестим стотачки за празнуване на ЧНГ

“Хубав въпрос, но като човек, който води групи все в Африка, Азия и Латинска Америка, мога да ти кажа, че местните партньорски агенции вече направо си го пишат, че и какъв размер да е бакшишът. И това е от години. Не са виновни местните туроператори или агенти. Те просто изпълняват препоръките, за да са сигурни, че групите им ще са добре приети и обслужени.

Преживях истински шок с любимия си гид в Африка преди две години. Да, той е невероятен като водач на сафари – той е и шофьор, и гид, и носач, товарач, просто ви е и майка, и баща. Не само това, той излиза извън преките си задължения, създава невероятна атмосфера и се грижи.

След като го открих при първото си пътуване преди 5 години, аз държа на него всеки път, дори и да сме няколко джипа, аз държа той да е до мен, защото знам, че мога да разчитам на него. Винаги сме събирали пари предварително, особено като пътувахме като приятели и аз казвах да седят в човек от групата, не в мен и да решаваме къде на кого и колко да даваме.

С по-претенциозни хора, нивото на местата за настаняване при сафарито се вдигна. Доволна съм от човека и затова, усещайки, че става нетърпелив, накрая на едно сафари преди две години, гордо му казах, че ще получи 150 долара бакшиш, като от събраните от хората бяха 120, а аз добавих и 30 от себе си, защото смятах, че ги заслужава. Какъв беше шокът ми, когато той ме погледна и каза “Направи ги 200!” Онемях.

Все едно не виждах пред очите си същия човек. Дълго след това прехвърлях в ума си изражението и думите му. Разбира се, не му дадох 200, а колкото бях нагласила. Тъй като вече имам няколкогодишно сътрудничество със същата компания, която е безупречна, познавам добре и шефа им, с който си имам приказка, един ден в онлайн разговор му споделих историята и изискването за 200 долара бакшиш.

Исках да знам какво се случва и не е ли в крайна сметка това въпрос на преценка на клиента. Той се усмихна сконфузено и каза, че всъщност при тези по-луксозни сафарита, нормално бакшишът е по 10 долара на човек на ден за водача на сафарито. Излизаше наистина 200 долара според клиентите и дните. Но той се опита да ме утеши, че ако ние не сме доволни, разбира се, може и да не даваме такива пари…

После казал на моя човек, че съм се оплакала. Той ми каза, че шефът му е казал… Стана мазало. Простихме си, изчистихме недоразуменията и той остана до мен и е с всяка следваща група, макар че заради качествата му, за които има много отзиви от доволни клиенти в интернет, той става и все по-търсен. Мислиш ли, че след този случай не държа в ума си тези 10 долара на човек на ден?

Да, агенциите вече слагат това изискване, защото те познават особеностите на местния туризъм и винаги е по-добре да се съберат в началото и да не се мисли след това за бакшиши, защото особено към края на всяка екскурзия хората са привършили парите и не слагат в ума си тази грижа, ама водачите трябва да мислят за това, защото след време ще дойдат пак с друга група и искат групите им да са качествено и старателно обслужени.

Обиден виетнамски шофьор ми върна малкия бакшиш, който му дадохме при първото ни пътуване в тази страна през 2017-а. И аз се уча какво и как очакват, но сега партньорите ми направо си пишат колко на гидовете, колко на шофьорите на ден”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Лора Христова със злато от Световното първенство по летен биатлон в Брезно-Осърбле
Next: Нашенец за българите, тръгнали към Гърция: Взимайте каймата от Кауфланда, а булката

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.