Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българските ИТ милионери масово купуват имоти в Самоковско, има си причина
  • Новини

Българските ИТ милионери масово купуват имоти в Самоковско, има си причина

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
itmsisiifskkwwwqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Самоковската котловина, или “долината” както галено я наричат богатите български ИТ предприемачи, е новият магнит за имоти.

Разположена в полите на планините Витоша, Верила, Плана и Рила . В близост до два големи града (София и Самоков) , минаваща река, наличие на минерални извори и мек климат я превръщат в идеално място за хора, страхуващи се от апокалиптични събития.

„Милиардерите от силициевата долина обичат да си купуват тропически острови и хеликоптери. В България мащабите са доста по-малки и нямаме излаз до океан, но изглежда и тук и там страховете от бъдещето са еднакви” – споделя Божидар Божков от LogGuardian.

„През 2015 купих вила в село „Белчински бани“ и съм я превърнал в своеобразен бункер. Наблизо имам достъп до минерална вода – т.е. не завися от метереологични условия. Също подготвен автомобил SUV в гаража си, зареден с провизии и медикаменти.

За мен това не е голям разход и съм подготвен за всякакви ситуации”

Социален колапс, апокалипсис и подобни събития явно тормозят съня на българските програмисти-милионери. И съответно търсят безопасно място в близост до София, където пък се върти бизнесът им. Села като Белчин , Алино , Ковачевци , Ярлово са особено привлекателни за тях.

„Събитие на Каринтън е нещо което се случва приблизитено на 100-150 години.

Последното е било през 1859-та. Това е особено силна слънчева буря която е оставила света тогава без телеграфи. Сто години по-късно сме тотално зависими от телекомуникациите и това би унищожило човешката цивилизация.

Рискове като пълномащабна война, очевидно – епидемии, тежък икономически срив и т.н. са напълно вероятни. Който иска да оцелее трябва да е подготвен” – допълва Коста Йорданчев от FLOPS MEDIA.

Местните хора се радват на засиления интерес, брокерите на недвижими имоти усещат потенциалните печалби и също се намесват в имотният бизнес там.

„Това е едно от малкото места в България, където брокерите са готови да вложат свои пари и да купят имот с идеята, че лесно ще могат да го продадат бързо по-скъпо” – казва Диана Димитрева от BoreInvest.

– „Появяват се и специални изисквания за помещения, където могат да се съхраняват неогнестрени оръжия от типа на арбалети, както и каси, където може да се държи злато”

Ясно е, че имотната треска придобива особени краски в „долината”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Масово купуват къщи и имоти в селата край този наш град
Next: Тези места в България носят голяма сила, удивително е колко хора идват тук

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.