Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българските лекари с апел към народа: Спрете да посягате на медиците, няма да има кой да Ви лекува
  • Новини

Българските лекари с апел към народа: Спрете да посягате на медиците, няма да има кой да Ви лекува

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
leckasodkasd.png

Българският лекарски съюз (БЛС) изразява безусловната си подкрепа към нападнатия и пребит от неизвестно лице колега, работещ в Спешна помощ – Враца, както и зад всички медици от Спешния център в града, се казва в позиция на съсловната организация, изпратена до медиите. БЛС категорично се противопоставя срещу всякаква форма на агресия и се ангажира с юридическа защита на всеки лекар, подложен на вербална или физическа агресия.

За съжаление, след инцидента отпреди дни, който беше широко обсъждан в медийното пространство и при който след тежка катастрофа край Враца загина тригодишно дете, агресията към спешните медици в града ескалира, пишат от организацията. Според БЛС това не е случайно, защото „отново за виновен индиректно беше посочен медицинският екип, отзовал се на място“.

Искаме ясно да заявим, че при установяване на нарушение или доказване на вина е важно да има наказани и всеки трябва да понесе последствията от своите действия, но се обявяваме категорично против изместването на фокуса при подобни случаи и индиректното внушаване на вина, се казва в позицията на БЛС.

От организацията припомнят изнесените в публичното пространство факти, свързани с инцидента край Враца, при който загина тригодишно дете. Позицията на БЛС е, че спешният медицински екип е действал своевременно и професионално, дори в извънработното си време. Не са налице доказателства за неадекватни действия от тяхна страна, въпреки дадената положителна проба за алкохол от д-р Диана Димова, пишат от съсловната организация.

Не изпускай тези оферти:

Фактите говорят, но в общественото пространство най-силно се чуват именно обвиненията за употреба на алкохол. На заден план остава въпросът каква е истинската причина за фаталния край на трагичния инцидент: катастрофата или неадекватно оказана медицинска помощ, допълват от БЛС.

Според лекарската организация изместването на фокуса върху въпроса: “Употребила ли е алкохол д-р Димова?” индиректно внушава вина на медика за случилото се, но и нещо много по-страшно – поставя лекарите под прицела на гнева на цялото общество. Резултатът е налице: вчера още един наш колега стана жертва на физическа агресия, пише в позицията.

Лекарите допълват, че всичко това се случва на фона на острия недостиг на кадри в сектора, крепящата се на работещи пенсионери система, огромното натоварване, отговорност и напрежение, на което са подложени българските лекари ежедневно.

БЛС апелира: „Спрете да посягате на медиците! Пазете ги, защото скоро няма да има кой да Ви лекува!“

Както БТА информира, мъж, работещ към Спешния център във Враца, е бил нападнат и бит в късния следобед на 13 януари, пред дома си. На 37 годишния мъж са нанесени удари с юмруци в областта на лицето и главата. Той е получил разкъсно-контузни рани и хематоми. Приет е в хирургичното отделение на Врачанската многопрофилна болница.

На 10 януари, в тежка катастрофа на пътя Враца-Криводол, загина тригодишно дете. Спешните медици, отзовали се на мястото, са констатирали смъртта на детето. Проба с дрегер на лекарката, която е отишла на сигнала за инцидента, е била положителна за алкохол, стана ясно на следващия ден. По искане на Окръжната прокуратура във Враца „Медицински надзор“ ще извърши проверка в Спешния център в града.

Служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев коментира пред журналисти, че по негова информация екипите на Бърза помощ са дошли навреме и са реагирали адекватно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истинска зима ще има! Полярен вихър носи резки промени във времето съвсем скоро
Next: На кого е земята под блока и трябва ли да плащаме данъци за нея?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.