Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Банско дерат кожи: 250 лв за супа и кафе
  • Новини

В Банско дерат кожи: 250 лв за супа и кафе

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
dfvsdfbfgblgfbkgfkbfg.png

Ако прегладнеете след спускане по пистите в Банско, не правете грешката да сядате да хапнете и да се ободрите с кафе в някое от местните заведения.

 

Носете си сандвичи от вкъщи и сгряващи напитки в термос. В противен случай стоплянето около камината, посръбвайки супичка и навивайки на вилица спагети, може да ви струва доста скъпо.

 

 

Това е видно от касова бележка, която вриви социалните мрежи.

 

Сметка от почти 250 лв получи компания от пишман скиори осмелили се да поръчат непретенциозни ястия, които по цените им, бихме могил да предположим, че са приготвени лично от Гордан Рамзи.

 

Още новини:

 

Слаломът от Световната купа по ски-алпийски дисциплини в Банско бе прекратен преждевременно заради лошите метеорологични условия над родния зимен курорт.

Олимпийският шампион Клеман Ноел поведе в класирането след първия манш. В ужасните условия на пистата „Бъндерица“ французинът използва максимално ранния си стартов номер, за да даде време от 49.13 секунди.

Норвежецът Тимон Хауген, който единствен стартира преди Ноел, е с второ време, като изостава с 0.27 секунди от лидера. Трето място на 0.38 секунди във временно класиране заема норвежката звезда Хенрик Кристоферсен, който е на 0.38 секунди. Всички останали скиори са на повече от една секунда изоставане от Клеман Ноел, включително и лидера в дисциплината Мануел Фелер, който е пети на 1.30 секунди. Преди австриеца в класирането е швейцарецът Лоик Меяр, който е четвърти на 1.04 секунди.

Най-очакваният състезател от публиката в Банско – Алберт Попов, е на 22-ро място след първия манш. Той изостава с 3.59 секунди от Ноел.

Попов не направи груби грешки по време на спускането си, но лошите метеорологични условия определено му повлияха. Времето над Банско бе много лошо, като от сутринта не спира да вали дъжд, примесен и със сняг. Това намали значително видимостта на всички скиори, особено на тези след 15-и стартов номер. Освен това от дъжда пистата омекна страшно много и след преминаването на 31-ви номер – Били Мейджър от Великобритания, организаторите взеха решение да спрат състезанието.

Специален гост на днешното състезание е президентът на Република България Румен Радев, който слезе на пистата, за да поздрави Алберт Попов след карането в първия манш, съобщава БТА.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозни експлозии, идващи от дъното на Черно море, изправиха Турция на нокти
Next: Варненец на 27 години си отиде в катастрофа, докато снима как кара със 190 километра в час

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.