Целта е да бъде подсилен източният фланг на НАТО
Испания потвърди днес, че през следващите месеци ще разположи изтребители в България и Румъния, предаде БТА.
Целта е да бъде подсилен източният фланг на НАТО, в рамките на стратегията за възпиране, на фона на руската инвазия в Украйна.
Испанското министерство на отбраната съобщи в комюнике, че между средата на ноември и началото на декември ще изпрати в България шест изтребителя „Юрофайтър“ със 130 военни, които ще изпълняват „тренировъчни мисии за еър полисинг“. От декември до края на март 2023 г. в Румъния ще бъдат разположени осем изтребителя Ф-18М също със 130 души персонал от испанските военновъздушни сили.
Не изпускай тези оферти:
Испански самолети се включват в охраната на въздушното ни пространство
В комюникето пише още, че от 17 октомври в Румъния е инсталиран „радар за въздушно наблюдение с голям обсег“. Той се намира в базата „Скиту“, където ще остане до края на март или до края на юни 2023 г.
Радарът е активен 24 часа в денонощието благодарение на 38 военни, изпратени да го поддържат. Това позволява „да бъде контролирано въздушното пространство по източния фланг на НАТО“, отбелязва испанското министерство на отбраната.
В комюникето се обяснява, че по този начин Испания участва в усилията „на съюзниците за реакция и възпиране“, по-конкретно като „осигурява въздушен щит чрез увеличаване на редовните мисии на военновъздушните сили“.
След руската инвазия в Украйна през февруари тази година страната вече изпрати 12 военни самолета в България, Литва и Естония, припомня АФП.
Финландски официални лица ще пристигнат в Анкара във вторник, за да обсъдят кандидатурата на страната си за членство в НАТО, съобщи днес Анадолската агенция, цитирана от Асошиейтед прес.
Делегация от финландското министерство на правосъдието ще се срещне с Касим Чичек, ръководител на отдела за външни отношения в турското министерство на правосъдието, съобщи Анадолската агенция. Разговорите ще се съсредоточат върху екстрадирането на лица, които Турция смята за терористи, посочва агенцията.
Финландия и Швеция подадоха молби за членство в НАТО след нахлуването на Русия в Украйна през февруари, изоставяйки дългогодишната политика на военно необвързване, припомня Асошиейтед прес.
Присъединяването към отбранителния съюз изисква единодушната подкрепа на всички настоящи членове на НАТО, включително Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в четвъртък, че се е съгласил да се срещне и с новия министър-председател на Швеция Улф Кристершон в Анкара.
Турция заплаши да блокира процеса, ако Финландия и Швеция не изпълнят нейните искания. По-специално Анкара иска от двете страни да предприемат мерки срещу хора, които смята за терористи, като поддръжници на Кюрдската работническа партия (ПКК) и членове на група, за която се твърди, че е организирала неуспешния преврат през 2016 г.
Турция също така призова за отмяна на оръжейното ембарго, наложено след навлизането ѝ през 2018 г. в Северна Сирия за борба с кюрдските бойци.
Миналия месец Швеция заяви, че ще отмени ембаргото – стъпка, която се разглежда като целяща да осигури одобрението на Анкара. Само парламентите на Турция и Унгария все още не са ратифицирали присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, отбелязва АП.