Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България се случва нещо огромно, вижте само какво решиха от НАТО
  • Новини

В България се случва нещо огромно, вижте само какво решиха от НАТО

Иван Димитров Пешев октомври 23, 2022
nanastoasotasot.jpg

Целта е да бъде подсилен източният фланг на НАТО

Испания потвърди днес, че през следващите месеци ще разположи изтребители в България и Румъния, предаде БТА.

Целта е да бъде подсилен източният фланг на НАТО, в рамките на стратегията за възпиране, на фона на руската инвазия в Украйна.

Испанското министерство на отбраната съобщи в комюнике, че между средата на ноември и началото на декември ще изпрати в България шест изтребителя „Юрофайтър“ със 130 военни, които ще изпълняват „тренировъчни мисии за еър полисинг“. От декември до края на март 2023 г. в Румъния ще бъдат разположени осем изтребителя Ф-18М също със 130 души персонал от испанските военновъздушни сили.

Не изпускай тези оферти:

Испански самолети се включват в охраната на въздушното ни пространство

В комюникето пише още, че от 17 октомври в Румъния е инсталиран „радар за въздушно наблюдение с голям обсег“. Той се намира в базата „Скиту“, където ще остане до края на март или до края на юни 2023 г.

Радарът е активен 24 часа в денонощието благодарение на 38 военни, изпратени да го поддържат. Това позволява „да бъде контролирано въздушното пространство по източния фланг на НАТО“, отбелязва испанското министерство на отбраната.

В комюникето се обяснява, че по този начин Испания участва в усилията „на съюзниците за реакция и възпиране“, по-конкретно като „осигурява въздушен щит чрез увеличаване на редовните мисии на военновъздушните сили“.

След руската инвазия в Украйна през февруари тази година страната вече изпрати 12 военни самолета в България, Литва и Естония, припомня АФП.

Финландски официални лица ще пристигнат в Анкара във вторник, за да обсъдят кандидатурата на страната си за членство в НАТО, съобщи днес Анадолската агенция, цитирана от Асошиейтед прес.

Делегация от финландското министерство на правосъдието ще се срещне с Касим Чичек, ръководител на отдела за външни отношения в турското министерство на правосъдието, съобщи Анадолската агенция. Разговорите ще се съсредоточат върху екстрадирането на лица, които Турция смята за терористи, посочва агенцията.

Финландия и Швеция подадоха молби за членство в НАТО след нахлуването на Русия в Украйна през февруари, изоставяйки дългогодишната политика на военно необвързване, припомня Асошиейтед прес.

Присъединяването към отбранителния съюз изисква единодушната подкрепа на всички настоящи членове на НАТО, включително Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в четвъртък, че се е съгласил да се срещне и с новия министър-председател на Швеция Улф Кристершон в Анкара.

Турция заплаши да блокира процеса, ако Финландия и Швеция не изпълнят нейните искания. По-специално Анкара иска от двете страни да предприемат мерки срещу хора, които смята за терористи, като поддръжници на Кюрдската работническа партия (ПКК) и членове на група, за която се твърди, че е организирала неуспешния преврат през 2016 г.

Турция също така призова за отмяна на оръжейното ембарго, наложено след навлизането ѝ през 2018 г. в Северна Сирия за борба с кюрдските бойци.

Миналия месец Швеция заяви, че ще отмени ембаргото – стъпка, която се разглежда като целяща да осигури одобрението на Анкара. Само парламентите на Турция и Унгария все още не са ратифицирали присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, отбелязва АП.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ани Салич сложи годежен пръстен от Цацаров
Next: Нещата рязко станаха сериозни! Ескадрила от изтребители на НАТО се насочва към България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.