Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Родопите се намира едно от най-удивителните места в нашата държава
  • Новини

В Родопите се намира едно от най-удивителните места в нашата държава

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
kututasutjasjdaisrrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Западните Родопи се намира едно от най-привлекателните кътчета на нашата Родина. Град Сърница се намира на територията на една от най-новите общини в България – община Сърница, отделена през 2015 година с указ на Президента на РБ Росен Плевнелиев, а самият град е обявен за такъв 13 години по-рано.

Първите сведения за селцето са от основаването му през 1860 година. Първият му заселник бил селянин на име Шабан, който отглеждал добитък. Повече от столетие селото е носело името Шабанлии, в чест на самия него.

Край града минава река Доспат, вливаща се в язовир Доспат. Планинското местоположение осигурява прохладно лято, което прави градчето много предпочитана дестинация през този сезон. За сметка на това обаче зимният сезон е лют с доста по-голяма продължителност.

Градчето е заобиколено от гъсти гори, подходящи за туризъм и пикник, залесени предимно със смърч, ела и бял бор. Из тях през топлите месеци можем да похапнем диви ягоди, малини и боровинки. Можем да се полюбуваме на сърни, елени и катерички, докато събираме пресни билки по поляните.

Въпреки че местното население изповядва Исляма, няма данни за конфликти на етническо или религиозно ниво. В градчето има три квартала – Крушата, Петелци и Шабанли, а във всеки един от тях със собствени средства е издигната по една джамия. Населението говори български език, което предполага добрата връзка между местните жители и посетителите на Сърница.

В радиус 15 километра от град Сърница има много и различни места за настаняване. Луксозни СПА комплекси и хотели, големи и малки семейни хотели, къщи за гости, бунгала и вили – със сигурност легловата база може да угоди на всеки ваш каприз. Цените на нощувките варират от 10 до 70 лева на човек за една вечер, а за около 100 лева може да се наеме и самостоятелна къща за няколко души. Всичко зависи от вашите предпочитания и възможности – има за всекиго по нещо…

Евентуалната почивка в Сърница може да бъде съпроводена и от посещение и опознаване на едни от най-забележителните места в България. Районът в радиус 100 километра е наситен с културни и природни забележителности, които не бихте подминали с лека ръка.

В община Сърница се намира село Побит камък, където е ситуиран скално-изсеченият менхир, който според легендите е бил използван от траките за техните свещени ритуали. До него се достига след преход по малко черно пътче, продължаващ около 15 минути.

В съседно Гоцеделчевско се намира скалното светилище на Траките – Козият камък, който е с височина над 30 метра. От върха на скалата можем да видим невероятната родопска панорама, както и някои от върховете на Пирин планина.

Само на няколко километра от Сърница се намира красивият град Доспат и вторият по големина язовир в страната – язовир Доспат. Дълъг е 19 километра и широк 1 километър – заобиколен от уникален природен пейзаж.

Продължаваме към град Батак, който се намира на 55 километра от Сърница. Там можем да посетим църквата „Св. Неделя“, където се е състояло Баташкото клане, Историческия музей на Батак, както и едноарковия мост „Кемера“, който се издига в покрайнините на града още от късното средновековие. Близо до града се намира и язовир Голям Беглик, който предлага отлични условия за ловене на риба.

На доста по-голямо разстояние се намира и град Кърджали, където можем да посетим манастира „Св. Йоан Предтеча“, Кърджалийските пирамиди, Каменна сватба и Каменните гъби – част от родопските природни чудеса.

На час път се намира Ягодина, където е и една от най-дългите пещери – Ягодинската (10 километра). Част от нейните пет етажа са захранени с електричество и пригодени за посещения на туристи. В района се намира и един от най-високите върхове в местността – Свети Илия, където е и панорамната площадка „Орлово око“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин в Германия: Ето защо живея на 8 кв.м. и притежавам само 200 вещи
Next: Ето защо тази жена винаги държи ролка тоалетна хартия в хладилника, няма да съжалявате

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.