Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Родопите се намира едно от най-удивителните места в нашата държава
  • Новини

В Родопите се намира едно от най-удивителните места в нашата държава

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
kututasutjasjdaisrrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Западните Родопи се намира едно от най-привлекателните кътчета на нашата Родина. Град Сърница се намира на територията на една от най-новите общини в България – община Сърница, отделена през 2015 година с указ на Президента на РБ Росен Плевнелиев, а самият град е обявен за такъв 13 години по-рано.

Първите сведения за селцето са от основаването му през 1860 година. Първият му заселник бил селянин на име Шабан, който отглеждал добитък. Повече от столетие селото е носело името Шабанлии, в чест на самия него.

Край града минава река Доспат, вливаща се в язовир Доспат. Планинското местоположение осигурява прохладно лято, което прави градчето много предпочитана дестинация през този сезон. За сметка на това обаче зимният сезон е лют с доста по-голяма продължителност.

Градчето е заобиколено от гъсти гори, подходящи за туризъм и пикник, залесени предимно със смърч, ела и бял бор. Из тях през топлите месеци можем да похапнем диви ягоди, малини и боровинки. Можем да се полюбуваме на сърни, елени и катерички, докато събираме пресни билки по поляните.

Въпреки че местното население изповядва Исляма, няма данни за конфликти на етническо или религиозно ниво. В градчето има три квартала – Крушата, Петелци и Шабанли, а във всеки един от тях със собствени средства е издигната по една джамия. Населението говори български език, което предполага добрата връзка между местните жители и посетителите на Сърница.

В радиус 15 километра от град Сърница има много и различни места за настаняване. Луксозни СПА комплекси и хотели, големи и малки семейни хотели, къщи за гости, бунгала и вили – със сигурност легловата база може да угоди на всеки ваш каприз. Цените на нощувките варират от 10 до 70 лева на човек за една вечер, а за около 100 лева може да се наеме и самостоятелна къща за няколко души. Всичко зависи от вашите предпочитания и възможности – има за всекиго по нещо…

Евентуалната почивка в Сърница може да бъде съпроводена и от посещение и опознаване на едни от най-забележителните места в България. Районът в радиус 100 километра е наситен с културни и природни забележителности, които не бихте подминали с лека ръка.

В община Сърница се намира село Побит камък, където е ситуиран скално-изсеченият менхир, който според легендите е бил използван от траките за техните свещени ритуали. До него се достига след преход по малко черно пътче, продължаващ около 15 минути.

В съседно Гоцеделчевско се намира скалното светилище на Траките – Козият камък, който е с височина над 30 метра. От върха на скалата можем да видим невероятната родопска панорама, както и някои от върховете на Пирин планина.

Само на няколко километра от Сърница се намира красивият град Доспат и вторият по големина язовир в страната – язовир Доспат. Дълъг е 19 километра и широк 1 километър – заобиколен от уникален природен пейзаж.

Продължаваме към град Батак, който се намира на 55 километра от Сърница. Там можем да посетим църквата „Св. Неделя“, където се е състояло Баташкото клане, Историческия музей на Батак, както и едноарковия мост „Кемера“, който се издига в покрайнините на града още от късното средновековие. Близо до града се намира и язовир Голям Беглик, който предлага отлични условия за ловене на риба.

На доста по-голямо разстояние се намира и град Кърджали, където можем да посетим манастира „Св. Йоан Предтеча“, Кърджалийските пирамиди, Каменна сватба и Каменните гъби – част от родопските природни чудеса.

На час път се намира Ягодина, където е и една от най-дългите пещери – Ягодинската (10 километра). Част от нейните пет етажа са захранени с електричество и пригодени за посещения на туристи. В района се намира и един от най-високите върхове в местността – Свети Илия, където е и панорамната площадка „Орлово око“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин в Германия: Ето защо живея на 8 кв.м. и притежавам само 200 вещи
Next: Ето защо тази жена винаги държи ролка тоалетна хартия в хладилника, няма да съжалявате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.