Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично
  • Новини

В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
tqwurqwurkasrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цените на месото в Турция са се увеличили с 808 процента за шест години и вече малцина могат да си позволят тази „луксозна“ стока. Но бедата не е само в стомасите, пише ФАЦ.

Минималната работна заплата в Турция е около 400 евро, като на 57 процента от работещите в страната им се налага да се издържат именно с нея, пише Бюлент Мумай във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Той изтъква, че вече дори и на туристите в страната не им е евтино – щом у дома си плащат по шест евро за килограм кайма, а в Турция, където хората получават само по 400 евро на месец, каймата струва 12 евро. За шест години цените на месото са се увеличили с 808 процента, как да ги плащаме, пита Мумай. Дори плодовете и зеленчуците вече са трудно достъпни в земеделска Турция.

 

Авторът отбелязва, че само в рамките на едно десетилетие хората, които могат да си позволят по един плод на ден, са намалели от 57 на 36,5 процента. „В резултат от икономическата политика на Ердоган цените на храните се повишават в продължение на 33 месеца без прекъсване“, пише Мумай.

В статията си за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ турският журналист обръща сериозно внимание и на политическата ситуация: „Не само стомасите ни са в беда. Ние се задушаваме в атмосфера, в която на несъгласните се отказва правото на съществуване. Възраженията спрямо правителството на Ердоган или културната хегемония, която той се опитва да установи, се наказват строго“.

 

Вече и учениците бягат от Турция

На фона на всичко това не е чудно, че вече и учениците искат да напуснат Турция в търсене на по-добър живот на Запад, заключава Бюлент Мумай. След изборната победа на Ердоган броят на молбите за получаване на убежище в Германия, подадени от турци, основно лекари, се е удвоил. Авторът разказва и за пътуване на турски ученици до Италия, по време на което 17-годишен гимназист се отделил от групата си и изчезнал. Учителите се свързали с него, но отговорът му бил: „Не ме търсете, няма да се върна.“ След няколко дни се оказало, че е заминал от Италия за Германия, поискал е убежище и е бил приет в бежански лагер.

 

„Преди време, когато по-възрастни професионалисти напускаха страната, имаше изтичане на мозъци. След протестите в парка Гези през 2013-а година започнаха да напускат младите хора. А сега заминават и учениците от гимназията“, пише журналистът.

 

Има ли решение за проблемите?

„Тагесшпигел“ посочва, че „не съществува панацея, която да реши натрупаните проблеми в Турция с един замах“. Според изданието целта сега трябва да е борбата с инфлацията, което означава по-строга парична политика, т.е. по-високи лихви за кредитите. Правителствените разходи трябва да бъдат увеличени, а централната банка трябва да изкупува чуждестранна валута.

 

Германското издание отбелязва, че когато става дума за Турция, става дума за поне две различни държави: едната е бедна и изнемогва, другата се състои от борещите се за оцеляване хора със средни доходи.

 

За да се отстранят тези регионални неравенства, трябва да се инвестира повече в бедната Турция, и то в рамките на регионална програма за планиране, в която държавата да бъде едновременно и производител, и инвеститор, препоръчва „Тагесшпигел“. Изданието подчертава, че Анкара трябва да постави приоритет върху образованието и здравните услуги. „По друг начин не е много вероятно да се излезе от тази криза.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Всички, които са родени преди 1978 година и имат бонови книжки трябва да знаят това!
Next: Защо плодовете и зеленчуците винаги са на входа на магазина? Причината може да ви изненада

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.