Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В тялото на човека има сила, която може да самолекува всички болести
  • Новини

В тялото на човека има сила, която може да самолекува всички болести

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
hdfjkdfkdofkdflf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

7 метода, които ще ви помогнат да се самоизлекувате.
1. Вие винаги имате силата да излекувате себе си

Във физическото тяло са заложени механизми за самолечение, то е снабдено със защитна система, която не пропуска вътрешни и външни патогени. В устройството на тялото е предвиден процес за самовъзстановяване чрез създаване на нови клетки ежедневно. Ние можем да спрем този процес, само ако не вярваме в тази способност и не даваме на организма, това, от което се нуждае: почивка, правилно хранене и натоварване.

2. Само вие можете да се самоизлекувате
Никой друг няма да направи това за вас . Създаването на екип, който да помогне в изцелението е много важно – неговите членове могат да предложат своите познания, идеи, различни гледни точки и, и най-ценното – тяхната подкрепа. Но тези хора не могат да ви излекуват – само вие можете това.

Това е лично пътуване в себеоткриването и духовна еволюция. Никой не може да изпита вашите емоции, да разбере как работи ума ви или как се генерират вашите мисли. Другите могат да ви помогнат да проследите нездравословните модели, но можете да ги промените само вие.
3. Първо се лекува душата; след нея се лекуват ума и тялото
Душата, ума и тялото имат различни нужди, и ако получават всичко, което им трябва, всички ще бъдат здрави. Но ако нещо бъде пренебрегнато, се получава дисбаланс и болестите започват да атакуват всичко. Лечението възстановява връзката между душата, ума и тялото. И докато медицината работи предимно с тялото, божественото изкуство за лечение ни напомня за необходимостта да се започне от душата, защото тя е – източникът на нашето съществуване, вдъхваща живот в ума и тялото.

Ако започнем от тук, след това всичко останало ще бъде направено автоматично. А какви са нуждите на душата? Да се живее в радост и със смисъл, да се развиваме, да растем и да изразяваме своята мотивация чрез мисли, думи и дела.

4. Само Любовта лекува

Енергията на любовта е изпълнена с невероятна лечебна сила. Изпращана от вас във всяка част от тялото, където има болка или неизправност, любовта изпълва с обновяваща сила душата и ума. В ума става преместване на вниманието от откриването на проблема към намиране на решение, а душата „вижда“ болното място и го изпълва с безусловна любов. Това усещане живее в настоящето, точно там, където се случва изцелението – не в миналото и не в бъдещето.

5. Прошката освобождава място в сърцето за любовта

Когато сърцето ни е изпълнено със страх, гняв, тъга или отчаяние, в него няма място за топли чувства, без които е трудно да сме здрави. Любовта е свързана с душата, а прошката – с ума; тя освобождава емоционалния заряд, който е запълнен с болезнени мисли – тези, които предизвикват поведение на жертва и ни накара да водим неправилен начин на живот, вместо нормален и пълноценен.

Прошката премахва задръжките в енергийното тяло, за да може съдържащата се в него информация да се движи свободно и да осигурява връзка с душата, ума и тялото, за да се поддържа здравето. С помощта на правилни вибрации тя елиминира нездравословните нагласи, заседнали в гръбначния стълб, отравящи емоционалние заряди в органите, жлезите и мускулите. Тя задейства лечебния процес и укрепва имунната система, а ние ставаме по-малко податливи на болести.

6. Изменения – това е единственият начин на действие

Еволюционното пътуване – това е една от промените, друг избор в живота няма. Това е нещо, което произхожда от мисъл в мисъл. Промените трансформират мисленето ни и ни помагат да се движим от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето.

Първата стъпка в трансформацията е прошката, следващата е любов. Когато ние прощаваме на себе си и на тези, които ни обиждат, ние увеличаваме пространството в ума си за нови идеи и разширяваме сърцето си, така че да може да побере повече любов.

Когато сме болни, нашата душа, ум и тяло искат промяна. Те изпращат алармени сигнали, че нещо не е наред, че между тях се е загубило единството – и всичко това се отразява на нашето състояние. Моделът на психодуховно изцеление предложено от душата, ни напомня, че ако са болни нашите мисли, започва да боледува и тялото ни.

Единственият начин да ги излекуваме е да променим своето мислене. „Да живееш – означава да се променяш; да се променяш – това означава да израстваш; да израстваш – значи всеки път до безкрайност да създаваш себе си отново „.

7. Съсредоточете се върху това, което искате, а не върху това, което не искате

Изцелението се съгласува със Закона на привличането: За каквото си мислиш, такъв ставаш. Какъвто ставаш, за това и мислиш. Най-добрият начин да проверите дали вашите мисли са здрави е да анализирате начина си на живот, отношенията с другите хора и здравословното си състояние.

Ако това, което откриете като резултат, не е това, което искате, трябва нещо да промените. Има един общ за всички нас недъг, рано или късно атакуващ всеки в живота: ние започваме да привличаме това, което не искаме, а не това, което искаме. Единственият начин да спрем този процес – е да го променим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад баща дари бъбрека си, за да спаси детето си. Ще дари и черния си дроб, но нужната сума за лечението е огромна
Next: Кокетна инженерна идея на пловдивчанин бе попарена от съседи и общинари, кой е прав

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.