Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В язовир Огоста уловиха праисторическа риба
  • Новини

В язовир Огоста уловиха праисторическа риба

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_1-8.png

10-килограмова есетра изплува от водоема

Праисторически вид риба бе уловен от водите на язовир “Огоста” край Монтана, предаде България Днес.

Водното създание е дълго над метър и тежко над 10 килограма. Става въпрос за руска есетра. С изключително рядката слука се похвали популярният риболовец Миленко Стойчев, който е специалист в спининга с изкуствени примамки. Той обикалял водоема с лодката си, когато внезапно чудовищната риба атакувала стръвта. Последвала голяма борба.

“Замятах на силикон – 13 см Slender Scoop Shad, с 20-грамова джиг глава. Дълбочината беше около 25 метра. След като се закачи, рибата първоначално тръгна нагоре, после се задърпа жестоко. Беше изключително борбена. Такава битка водих, каквато не ми се е случвало отдавна”, разказва Миленко.

“На същия язовир скоро хванах 24-килограмов сом, но си мисля, че есетрата имаше повече сили от сома. По моя преценка тази есетра тежеше около 10 кг, а на дължина беше към 1,20 м. Не съм я претеглил, защото не ми се искаше да я нараня или стресирам. Предпочетох по най-бързия начин да ѝ върна свободата”, обяснява Стойчев.

По принцип есетрите са морски риби, които обаче навлизат и в големите реки, за да хвърлят хайвер. В някои от големите ни язовири бяха пуснати есетри при зарибителни акции. Освен в “Огоста” такива риби плуват още в яз. “Копринка” и яз. “Кърджали”. Очевидно те са намерили подходящо местообитание и достатъчно хранителни запаси, за да оцеляват и дори да растат до трофейни размери.

Есетровите риби са едни от най-древните гръбначни животни на планетата. Откривани са вкаменени останки отпреди 200 милиона години в периода горна креда, т.е. от времето на динозаврите. Характерен за тези риби е хрущялният вътрешен скелет. Имат удължено тяло, изтъняващо към опашката. То е покрито с рогови образувания с различни по форма и големина шипове. Есетрите имат четири мустачки – уникални осезателни органи, които предшестват беззъбата уста.

В България се срещат 7 вида есетрови риби, но най-значителен е броят на моруната, руската есетра и чигата, като популацията им е основно в река Дунав. Повечето видове са преходни – преминават от солени в сладки води и обратно. Изключение е чигата, която прекарва целия си живот в реки.

Есетрите са най-застрашените риби в световен мащаб, с малко останали естествени местообитания. В последните години броят на диви есетри драстично намалява вследствие на свръхулов, незаконна търговия с хайвер, силни изменения на естествения вид на реката и замърсяване на водата. Руската есетра обикновено достига тегло от 30 кг, но в редки случаи може да стане дори и до 100 кг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Ето как да разбереш дали доматите са пълни с пестициди – става бързо и пести много проблеми
Next: Съседката ми показа този трик, с който яйцата остават пресни почти две години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.