Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важна новина за пенсионерите. По-малко стаж
  • Новини

Важна новина за пенсионерите. По-малко стаж

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfvsdfvdfvdfbfgbfgb.png

Въпреки покачващата се средна възраст на пенсиониране, осигурителният стаж на пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст (в т.ч. пенсии, отпуснати по общия ред) намалява.

С най-голям осигурителен стаж при тези ползвали специален ред на пенсиониране, превърнат към трета категория труд, са хората, работили първа, втора категория или при условията на подземен труд, а с най-малък – тези с новоотпусната пенсия при непълен осигурителен стаж, пише финансовият портал pariteni.bg.

През периода 2019-2022 г. продължи повишаването на необходимите навършена минимална възраст и определен осигурителен стаж за отпускането на всички видове лични пенсии за ОСВ, включително и тази с пълен осигурителен стаж, показват данни на НОИ.

Според експертите това е довело до покачването и на средната „ефективна възраст на пенсиониране“ при всички пенсии за осигурителен стаж и възраст – ОСВ от фонд „Пенсии“ на ДОО, отпуснати при специални условия. Най-голямо е повишението на средната възраст при пенсионерите с новоотпусната лична пенсия за ОСВ на балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации. От 47,39 години през 2019 г. тя нараства на 49,08 години през 2022 г.

При пенсионерите с новоотпусната лична пенсия при непълен осигурителен стаж средната възраст се повишава от 66,76 години през 2019 г. до 67,74 години през 2022 г.

Средната възраст на пенсиониралите се през 2022 г. с лична пенсия за ОСВ лица, полагали труд при условията на първа, втора категория или при условията на подземен труд, е 59,11 години, при 58,15 години през 2019 г., а на тези с пенсия в намален размер – 62,48 години при 62,20 години в началото на периода.

Същевременно средната възраст на пенсиониралите се през 2022 г. с лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж е 63,34 години при 63,24 години през 2019 г.

За разлика от средната възраст, която се повишава през разглеждания период, при средния осигурителен стаж при пенсиите за ОСВ от фонд „Пенсии“ на ДОО, отпуснати при специални условия на пенсиониране, се отчита понижение.

Само при пенсионерите с новоотпусната лична пенсия в намален размер има леко нарастване, като при тях средният осигурителен стаж се повишава от 39,47 години през 2019 г. на 40,40 години през 2022 г. От всички лични пенсии за ОСВ, отпуснати при специални условия на пенсиониране, с най-малък среден осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, са пенсионерите с пенсия при непълен осигурителен стаж, а с най-голям – работилите първа, втора категория или при условията на подземен труд.

От данните е видно, че средният осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, при пенсионерите с новоотпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж през целия разглеждан период е малко над 38 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново убийство в София
Next: Скръбна вест! Отиде си обичана директорка на училище

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.